Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Смутното време свърши — потвърди Баенре все така на езика на жестовете, тъй като щеше да й бъде невъзможно да надвика гръмката песен.

— Освен за Облодра — отбеляза Мез’Барис, при което събеседницата й се изсмя зловещо.

За никого в Мензоберанзан не бе тайна, че третият дом е изпаднал в сериозна беда. А и как иначе, след като огромните танари и останалите демони, изпратени от Ерту, продължаваха да кръжат около двора им, да се забавляват, като преследват и улавят коболдите, криещи се край Хищния процеп и въодушевено да нападат всеки член на дома, дръзнал да се покаже навън.

— Ще бъде ли помилвана К’иорл? — попита матрона дел’Армго, вдигайки палец нагоре, за да ознаменува края на въпроса си.

Матрона Баенре поклати глава, после едва забележимо кимна по посока на Триел, която даваше тон за все по-пламенни молитви към Кралицата на паяците.

Мез’Барис нервно докосна лицето си, чудейки се откъде ли старата Баенре е толкова сигурна, че ще успее да стори онова, което е намислила. Дали смяташе сама да се разправи с Облодра или имаше намерение да въвлече Барисон дел’Армго в поредния съюз? Не, Мез’Барис изобщо не се съмняваше, че първите два дома лесно ще пречупят съпротивата на Облодра, ала мисълта доброволно да се изправи срещу К’иорл с нейните странни способности, никак не й се нравеше.

Скрит в сенките, спотайващи се покрай стените на светилището, Метил с лекота разбра какво става в ума на матрона дел’Армго и веднага го съобщи на господарката си.

— Такава е волята на Лолт! — остро рече старата Баенре и впери твърд поглед в гостенката си. — К’иорл се отрече от Кралицата на паяците и трябва да бъде наказана за дързостта си.

— От академията, както е обичаят? — с надежда в гласа попита Мез’Барис.

В очите на първата матрона пламна зъл огън.

— От мен! — отсече тя и се обърна на другата страна — ясен знак, че повече няма какво да каже по този въпрос.

Матрона дел’Армго бе достатъчно разумна да не настоява. Вместо това се отпусна в стола си, опитвайки се да осмисли тази неочаквана и доста тревожна информация. Старата Баенре очевидно не възнамеряваше да обедини няколко от по-могъщите родове и заедно да се разправят с Облодра. Не, тя току-що бе обявила лична война на третия дом. Нима наистина вярваше, че може да победи К’иорл? Може би демоните, дори страховитите танари, които бяха призовали преди няколко дни, й се подчиняваха по-безпрекословно, отколкото останалите смятаха? Тази възможност я стресна — ако подозренията й се окажеха верни, какви ли други „наказания“ можеха да очакват от гневливата и амбициозна Ивонел Баенре?

Мез’Барис въздъхна дълбоко и реши засега да не мисли повече за това. Бездруго не можеше да стори кой знае какво, не и докато седеше в светилището на първия дом, обградена от двехилядната им, прекрасно въоръжена и обучена войска. Единственото, което й оставаше, бе да се довери на Баенре.

Не, поправи се тя, не да им се довери. Единственото, което й оставаше, бе да се надява старата матрона да реши, че за бъдещите й планове (каквито и да бяха те) Мез’Барис ще й е по-полезна жива, отколкото мъртва.

Седнала върху светлосиния си летящ диск, матрона Баенре лично водеше шествието, което потегли от двора на дома й и пое по улиците на града, пеейки песни в прослава на Лолт. Войните от Гущеровия отряд, начело с Верг’иньон, се бяха подредили около процесията, само от време на време някой избързваше напред или пък се шмугваше в по-подозрителните сокаци, за да се увери, че пътят е чист.

Подобни предпазни мерки се взимаха винаги, когато старата матрона решеше да излезе, и тя ги смяташе за повече от необходими. Не и този път обаче, каза си тя, този път Ивонел Баенре не се боеше от никого. Единствено Мез’Барис знаеше за този поход, а никой от по-нископоставените родове (бил той сам, или в съюз с други) не би се осмелил да нападне първия дом, освен ако заговорът бе замислен предварително, а плановете — изпипани до последната подробност.

По същото време от другия край на града тръгна още едно шествие, предвождано от дом Баенре. Триел и Громф, заедно с останалите повелителки и повелители от Академията, както и техните ученици, излязоха от школите, в които преподаваха, и също поеха през града. Обикновено именно Академията, тази най-могъща и влиятелна институция на Мрачните, обвиняваше в престъпления срещу Мензоберанзан и налагаше наказание на провинилите се, ала в този случай Триел бе предупредила своите подчинени от Арах-Тинилит, че това е изключение и че от тях се очаква единствено да наблюдават отстрани как гневът на Лолт се стоварва върху съгрешилия дом с цялата си страховита мощ.