Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Не я прекъсна, не само защото знаеше колко важно е за нея да се упражнява, а и понеже гледката му доставяше истинско удоволствие.

Най-сетне, след около двадесетина минути, младата жена си пое дъх и се протегна, наслаждавайки се на топлите утринни лъчи.

— Отлично! — поздрави я Дризт и заслиза към нея.

Кати-Бри подскочи от изненада и рязко се обърна, а по лицето й пробягаха чувства на неудобство и раздразнение.

— Трябва да предупреждаваш, когато наблюдаваш така едно момиче — рече вместо поздрав.

— Натъкнах се на теб по случайност — излъга елфът. — Щастлива случайност.

— Забелязах, че гостите от Дългата седловина пристигнаха вчера — каза тя. — Говори ли вече с тях?

Дризт поклати глава:

— Сега те не са важни — обясни той. — Ти си тази, с която трябва да говоря.

„Това май е сериозно“, помисли си Кати-Бри, й се накани да прибере оръжието в ножницата си, но спря, когато видя, че скиталецът й дава знак да не го прави.

— Става въпрос за меча ти — обясни той.

— Казид’еа? — учуди се младата жена.

— Какво? — още по-учудено попита Дризт.

— Така се казва — обясни тя и вдигна острието, което отново бе окъпано в червено сияние. — Казид’еа.

Скиталецът знаеше думата, тя беше на неговия език! Означаваше „сека“ или „посичащия“ и наистина бе подобаващо име за меч, който бе в състояние да среже яка скала. Ала откъде я бе научила Кати-Бри?

— Той сам ми каза — отвърна тя на неизречения му въпрос.

Поуспокоен, Дризт кимна. Всъщност, не беше особено изненадан — и сам бе усетил, че оръжието е надарено със свой собствен разум.

— Казид’еа — повтори той, после откачи Сиянието от кръста си, обърна го и го подаде на Кати-Бри.

Тя се взря в него, без да разбира какво става.

— Така е справедливо — обясни той. — Сиянието в замяна на Казид’еа.

— Но ти предпочиташ ятагана — недоумяваше младата жена.

— Ще се науча да се бия с един меч и един ятаган — увери я той. — Приеми предложението ми. Казид’еа сам ме помоли да му стана господар и не искам да му откажа. Смятам, че е правилно двамата с него да бъдем заедно.

Изненадата на Кати-Бри отстъпи място на открито недоверие — и за миг не можеше да допусне, че Дризт иска това от нея! Беше прекарала дни — не, седмици! — сама в планината, упражнявайки се с този меч, опитвайки се да го разбере и да установи връзка с него.

— Забрави ли какво се случи в моята стая? — суровите думи на елфа я накараха да се изчерви.

Дали бе забравила? Разбира се, че не беше… и все още се чувстваше като пълна глупачка заради начина, по който се бе предложила (или по-скоро мечът й, използвайки тялото й, се бе предложил) на Дризт.

— Дай ми оръжието — продължаваше да настоява скиталецът, протягайки дръжката на Сиянието към нея. — Двамата с него трябва да се бием заедно.

Вместо да се подчини, Кати-Бри още по-здраво стисна Казид’еа и притвори очи. На елфа, който я наблюдаваше по-внимателно отвсякога, му се стори, че говори с меча си.

Когато тъмносините очи отново го погледнаха, той посегна към оръжието й, но (за негова изненада и задоволство) острието подскочи във въздуха и го одраска.

— Мечът вече не те иска! — почти изръмжа младата жена.

— Нима ще ме удариш? — попита скиталецът и думите му я накараха да се овладее.

— П-п-просто защитна реакция — заекна тя, опитвайки да се извини.

Реакция, повтори Дризт наум, и то точно реакцията, която се бе надявал да предизвика. Казид’еа бе готов да отстоява правото й да го владее, беше отхвърлил онзи, за когото копнееше допреди дни, за да остане с истинската си господарка.

Бърз като мълния, елфът окачи Сиянието на кръста си и се усмихна.

— Това беше изпитание — досети се Кати-Бри. — Ти току-що ме провери!

— Трябваше да го сторя.

— Дори не си помислял да ми вземеш оръжието — повиши глас тя, усещайки как в гърдите й се надига раздразнение. — Даже и да бях приела предложението ти…

— Щях да го взема — искрено отвърна приятелят й. — Щях да го взема и да го сложа на сигурно място, в Залата на Думатоин.

— А после щеше да си прибереш Сиянието! — продължи Кати-Бри. — Ти, безсрамен лъжец такъв!

Дризт се замисли за миг, после сви рамене и кимна в знак на съгласие.

Младата жена сви устни и ядосано тръсна глава, при което червеникавокафявите й къдри се посипаха по раменете й.

— Казид’еа просто знае, че аз съм по-добрият боец от двама ни — убедено заяви тя.

Дризт избухна във весел смях.

— Извади оръжията си тогава! — Кати-Бри не искаше да отстъпи и дори зае нападателна позиция. — Нека ти покажа на какво сме способни аз и моят меч!