Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Очаквах да дойдеш много по-рано — привидно нехайно подхвърли той.

— Така ли се поздравява една матрона — майка? — сряза го К’иорл.

Наемникът замалко не избухна в смях, ала се въздържа, когато се взря по-внимателно в жената пред себе си. Колко спокойна изглеждаше, готова да наказва и за най-малката дързост, готова да сее болка и дори смърт. Тя очевидно не разбираше важността на Бреган Д’аерте, а това поставяше главатаря им, този ненадминат майстор на блъфа и интригата, в доста неизгодно положение.

Джарлаксъл стана от удобния си стол, излезе иззад писалището и се поклони доземи, размахал ексцентричната си широкопола шапка.

— Приемете моите най-искрени почитания, К’иорл Одран, повелителко на рода Облодра, трети дом в йерархията на Мензоберанзан. Скромното ми обиталище рядко е било спохождано от по-височайша чест…

— Достатъчно! — сопна се К’иорл и наемникът се изправи, нахлупвайки шапката на главата си.

После, без да сваля нетрепващ поглед от лицето й, той отново се разположи на стола си и качи крака върху писалището, при което ботушите му шумно изтракаха.

Внезапно почувства как К’иорл прониква дълбоко в мозъка му, усети как се настанява в главата му и разравя най-съкровените му мисли. Подразни се, задето обикновените магии бяха изгубили силата си (във всеки друг случай вълшебната превръзка, която носеше над окото си, щеше да го предпази от подобно натрапничество), но гневът нямаше да му помогне — трябваше да разчита на собствената си хитрост. Той впи очи в К’иорл и след като си я представи без дрехи, нарисува толкова непристойни картини в съзнанието си, че посетителката му забрави сериозността на работата, която се опитваше да свърши, и избухна:

— Мога да наредя да ти смъкнат кожата от гърба за такива мисли! — изсъска тя.

— За такива мисли? — направи се на засегнат наемникът. — Но, скъпа ми К’иорл, ти не си се вмъкнала в ума ми, нали? Аз може ида съм само един обикновен мъж, ала в Мензоберанзан на подобни похвати се гледа с много лошо око. На Лолт това никак няма да й се понрави.

— Лолт да върви в пъкъла — изръмжа матроната и Джарлаксъл я изгледа смаяно.

Наистина, обитателите на дом Облодра никога не се бяха славили като особено ревностни следовници на Кралицата на паяците, ала винаги досега се бяха старали да спазват поне някакво благоприличие.

К’иорл докосна слепоочието си с пръсти и се намръщи.

— Ако Лолт бе достойна за моята почит — обясни тя, — щеше да разбере къде се корени истинската власт. Умът е онова, което ни издига над по-низшите от нас и именно той трябва да стои в основата на всяка йерархия.

Джарлаксъл предпочете да замълчи — нямаше никакво желание да влиза в спор с една толкова опасна и непредвидима противничка.

К’иорл също не настоя, само махна с ръка. Повече от очевидно бе, че е раздразнена, а при нея това не вещаеше нищо добро.

— От днес Лолт вече няма пръст в делата на града ни — рече матроната. — И със сигурност няма власт над мен.

Наемникът си придаде изненадано изражение, но не можа да я заблуди.

— Ти го очакваше! — обвинително отсече тя.

Така си беше, очаквал го бе, дори се чудеше защо Облодра се бяха забавили толкова, а не бяха действали веднага след като останалите домове изгубиха силата си. Очаквал го бе, но не искаше да го признае пред К’иорл.

— Къде е мястото на Бреган Д’аерте във всичко това? — недвусмислено попита тя.

Джарлаксъл подозираше, че каквото и да отговори, ще бъде все едно и че всъщност тя щеше да му каже какво се очаква от него.

— С победителите — загадъчно отвърна той.

К’иорл се усмихна одобрително на хитрото измъкване.

— Аз ще бъда победителката — увери го тя. — Всичко ще свърши още днес, бързо и без почти никакви жертви.

„Надали“, каза си наемникът. В дом Облодра рядко отдаваха голямо значение на живота на другите, били те елфи, или не. Именно това бе причината родът да не е особено многоброен — избиваха се помежду си така често, както се и множаха. Дори бяха известни с една от игрите, с които се забавляваха — предизвикателство с огромен залог, наречено, колкото и иронично да звучеше, калес, елфическата дума за доверие. Кълбо магическа тъма, изпълнено с плътна тишина, лягаше над най-дълбоката част на Хищния процеп, двамата съперници се издигаха в него с помощта на умението си да левитират и тогава черната, задушаваща прегръдка на мрака подлагаше на страховито изпитание смелостта и упорството им.

Губеше онзи, който пръв излезеше от магическия облак и потърсеше сигурността на твърдата земя, така че номерът бе в това да се задържиш в кълбото мрак до последната секунда, преди заклинанието за левитация да изгуби силата си.