Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— Известно време ще трябва да удържате К’иорл — обясни Лолт. — Събери матроните от Съвета, както и двете си най-големи деца. Стъкнете пламъците и нека съюзниците, които съм ви намерила, се присъединят към вас. Заедно ще дадем на К’иорл един урок, който никога няма да забрави!

Лицето на Баенре засия от радост, когато се увери извън всякакво съмнение, че не е изпаднала в немилост пред своята богиня, че е призована лично от нея да изиграе решаващата роля в този тежък миг. Фактът, че Лолт едва ли не бе признала, че все още е безсилна, нямаше никакво значение. Кралицата на паяците щеше да се завърне, а Ивонел Баенре отново щеше да бъде най-доверената й поклонница.

Когато матроната най-сетне се осмели да се надигне, красивата жена вече бе напуснала светилището. Тя прекоси двора необезпокоявана от никого, мина през оградата, както бе сторила на идване, и потъна в сенките на града.

Още щом чу ужасната мълва, че псионистките способности на дом Облодра изобщо не са пострадали от бедата, застигнала обикновената магия, Генни’тирот Тлабар, матрона — повелителка на Фаен Тлабар, четвърти дом в Мензоберанзан, разбра, че здраво е загазила. К’иорл Одран ненавиждаше високата, стройна Генни’тирот повече от всеки друг, тъй като повелителката на рода Тлабар неведнъж бе заявявала на всеослушание, че не Облодра, а нейният дом би трябвало да бъде трети в йерархията на града.

С почти осемстотин елфически войни, армията на Фаен Тлабар бе почти два пъти по-многобройна от тази на Облодра и единствено странните сили на К’иорл и слугите й я бяха опазили от нападението на четвъртия дом.

Колко по-страшни изглеждаха тези сили сега, когато магията бе станала — в най-добрия случай — непредсказуема!

Тези дни Генни’тирот нито за миг не напускаше светилището на дома, сравнително малка стая близо до върха на централната сталагмитена могила в нейния двор. Една-единствена свещ гореше на олтара и светликът й, слаб, според представите на обитателите на Повърхността, бе като факла за навикналите към непрогледната тъма елфи на мрака. Прозорецът на стаята гледаше на запад и оттам също струеше светлина — макар Нарбондел да се намираше доста далече, яркото му сияние се виждаше прекрасно.

Не че Генни’тирот се притесняваше особено за колоната, тя я тревожеше само дотолкова, доколкото се бе превърнала в нещо като символ на собствените й неприятности. Тя бе една от най-ревностните поклоннички на Лолт, прекарала бе повече от шест столетия в безпрекословна служба на Кралицата на паяците, а ето че сега, когато бе изпаднала в беда, богинята — незнайно защо — не й се притичаше на помощ.

Без да спира да си повтаря, че не бива да губи вяра, Генни’тирот коленичи и се приведе над платинения поднос, прословутия дискос на Фаен Тлабар. Там стоеше поредното жертвоприношение, сърцето на един доста високопоставен мъж.

Изведнъж Генни’тирот се сепна, виждайки сърцето да се надига от окървавения поднос и да увисва във въздуха.

— Жертвата не е достатъчна — долетя глас зад гърба й, същият онзи глас, който бе обсебил мислите и кошмарите й, откакто бе започнало Смутното време.

Нямаше нужда да се обръща, за да разбере, че там стои К’иорл Одран.

— В двора има битка — думите на третата матрона прозвучаха повече като твърдение, отколкото като въпрос, но К’иорл само се изсмя подигравателно.

Едно махване с ръка и кървавото сърце прелетя през стаята.

Генни’тирот се обърна с разширени от ярост очи. Накани се да изкрещи елфическата дума за светотатство, ала не успя, онемяла от ужас при вида на второто сърце, което политна във въздуха, този път от натрапницата към нея.

— Жертвата не бе достатъчна — спокойно повтори К’иорл. — Използвай тази — сърцето на Фини’тей.

Краката на Генни’тирот замалко не се подкосиха при споменаването на втората по важност жрица в дома… която очевидно вече не беше между живите. Фини’тей беше приета в рода Фаен Тлабар, след като собственият й дом (едно от по-нископоставените семейства в Мензоберанзан) бе унищожен от свой съперник. Родът на Фини’тей може и да бе незначителен (Генни’тирот не помнеше дори името му), ала същото не можеше да се каже за самата нея. Тя бе могъща жрица, освен това бе напълно вярна и дори привързана към своята осиновителка.

Четвъртата матрона неволно направи крачка назад и с ужас видя как сърцето на дъщеря й тупва върху платинения дискос.

— Помоли се на Лолт! — нареди К’иорл и Генни’тирот коленичи.