Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Не че изпитваше някаква привързаност или особено топли чувства към първия дом. Не, те просто му предлагаха опорна точка, известна доза сигурност в неспирния водовъртеж на междуособиците и постоянните борби за власт в града.

Вярвал бе, че това ще трае вечно, ала сега, след разговора си с К’иорл (ах, как само я ненавиждаше!), вече не беше толкова сигурен.

Матрона Облодра искаше да го привлече на своя страна, най-вероятно възнамеряваше да използва Бреган Д’аерте за връзка с външния свят. Неговите бойци можеха да го сторят и несъмнено щяха да се справят отлично, ала Джарлаксъл се съмняваше, че той самият, който винаги имаше свои лични планове (често пъти съвсем различни от тези на матроните, прибегнали до услугите му), би могъл да запази благоразположението й задълго. Веднъж прочела истината в мислите му (а при нейните умения това рано или късно щеше да се случи), тя щеше да го убие и да му намери заместник.

Такъв бе светът на Мрачните.

Демонът бе огромен — страховит, двукрак и подобен на куче, с четири мускулести ръце, две, от които завършваха с ужасяващи щипци. Как подобно създание се бе озовало в скривалището на Джарлаксъл, тайната пещера, разположена в Хищния процеп, в близост до дома на Облодра, това бе загадка, на която никой от стражите нямаше отговор.

— Танари! — смайващата новина трескаво обиколи пещерата, предавана кога с приглушен шепот, кога с широко разпространения език на жестовете, и навсякъде бе посрещната с ужас.

Танари, най-могъщото създание на Бездната, чието име — еднакво във всички диалекти и наречия в Забравените царства — всяваше страх дори у най-храбрите войни.

Двамата часовои, които първи видяха приближаването на близо петметровия звяр, му наредиха да спре и когато той не се подчини, смело се хвърлиха в атака, водени от верността си към Бреган Д’аерте и убедени, че останалите бързо ще им се притекат на помощ. Каква безсмислена саможертва!

Ако вълшебството, заключено в оръжията им, действаше, те навярно щяха да му нанесат няколко удара, преди страховитият му гняв да се излее върху тях. Ала магията в цялата Материална равнина все още бе слаба, непредсказуема и несигурна. Наистина, демонът също не можеше да използва значителните си магически умения, но със своето двутонно туловище, въоръжено с остри зъби и страховити щипци, той изобщо нямаше нужда от тях.

Двамата войни бяха разкъсани на парчета само за миг и чудовището продължи напред, търсейки Джарлаксъл, както му беше наредил Ерту.

Откри го още зад първия завой, заобиколен от цял отряд от своите най-добри бойци. Неколцина от тях понечиха да се хвърлят срещу натрапника, ала главатарят им ги възпря — нямаше никакво желание да дава повече жертви.

— Глабрезу — почтително рече той, разпознавайки демона.

Звярът оголи зъби и изръмжа, докато с присвити очи изучаваше наемника, за да се убеди, че е намерил онзи, който му трябва.

— Баенре кок диемрей нохтеро — изсъска той, после, без да чака отговор, се обърна и си тръгна, привеждайки се почти одве, за да не се удари в тавана на тунела.

И този път неколцина храбри, ала глупави войни, поискаха да го спрат, но Джарлаксъл отново им попречи. Демонът бе проговорил на езика на низшите равнини и бе изрекъл точно онова, което наемникът копнееше да чуе.

Притеснените изражения на бойците наоколо недвусмислено издаваха въпроса, който напираше на устните им. Те не разбираха наречието на звяра и сега повече от всичко друго искаха да разберат какво е казал.

— Баенре кок диемрей нохтеро — повтори Джарлаксъл. — Дом Баенре ще възтържествува.

Тънката му, обнадеждена усмивка, както и нетърпеливият начин, по който сви юмруци, бяха повече от красноречиви — предсказанието на чудовището можеше само да ги радва.

Зеерит К’хорларин, матрона — повелителка на петия дом, прекрасно знаеше какво означава необичайният състав на днешното събиране. Триел и Громф Баенре бяха тук, преди всичко, за да запълнят двете празни места край осмокракия мангал. Едно от тях принадлежеше на матрона Облодра и тъй като се бяха срещнали именно с цел да я обезвредят (както Лолт лично им бе наредила), тя не бе поканена.

Другото свободно място, онова, което сега бе заето от Громф, бе мястото на Генни’тирот Тлабар, най-близката приятелка на матрона К’хорларин. Никой не го бе изрекъл на глас, ала Зеерит вече си бе направила необходимите изводи. Отсъствието на Генни’тирот можеше да означава едно-единствено нещо.