Р. Салваторе - Обсадата на мрака

К’иорл Одран ненавиждаше четвъртата матрона (това не бе тайна за никого) и тази омраза бе подписала смъртната присъда на Генни’тирот, превърнала я бе в примамката, която да отклони вниманието на К’иорл и да забави нападението й. Така наречените съюзници на матрона Фаен Тлабар, както и богинята, на която всички те служеха толкова ревностно, не само бяха оставили най-добрата приятелка на Зеерит да умре, но и сами бяха допринесли за тази смърт, като не я бяха посветили в плановете си.

Известно време това не даваше покой на Зеерит, но недоволството й се изпари в мига, в който осъзна, че този нов обрат я прави третата по ранг в малката стая. Ако призоваването се окажеше успешно и К’иорл Одран си получеше заслуженото, това несъмнено щеше да засегне цялата йерархия в града. Облодра щяха да рухнат, освобождавайки досега заеманото положение на трети дом, и тъй като Фаен Тлабар най-неочаквано бяха останали без матрона — повелителка, дом К’хорларин спокойно можеше да ги прескочи и да се настани на така жадуваното място.

Генни’тирот бе превърната в изкупителна жертва. Зеерит К’хорларин се усмихна широко — изведнъж вече нямаше нищо против това.

Така беше в света на Мрачните.

Първа в осмокракия мангал политна паяковата маска на Громф Баенре, неимоверно силен магически предмет, единственият в цял Мензоберанзан, който можеше да прехвърли притежателя си през вълшебната ограда на дом Баенре. Пламъците подскочиха във въздуха, яркооранжеви и зловещо зелени.

Мез’Барис кимна на първата матрона и престарялата, съсухрена жена хвърли в мангала буцата сяра, която бе получила от Лолт.

Ако стотина превъзбудени джуджета се бяха заловили за някой от гигантските си ковашки мехове, надали биха успели да разпалят по-буен огън. Пламъците се сляха в огромна пъстроцветна колона, чиято страховита красота накара осмината в стаята да занемеят.

— Какво става тук? — долетя глас откъм вратата. — Нима сте се осмелили да свикате събрание на Съвета, без да поканите дом Облодра?

Матрона Баенре, която стоеше начело на масата и заради това бе с гръб към новодошлата, вдигна ръка, за да накара останалите да се успокоят, после бавно се обърна и впи свиреп поглед в своята най-омразна съперница.

— Палачът не кани своята жертва на ешафода — хладно проговори тя. — Не, той я довежда насила или я подмамва с хитрост.

Резките думи на Баенре накараха мнозина от съзаклятничките да се размърдат неспокойно. Ако се бяха отнесли с К’иорл по-дипломатично, част от тях може би щяха да оцелеят.

Старата матрона обаче знаеше какво прави. Единствената им надежда — нейната единствена надежда — бе да се доверят на Кралицата на паяците, да се уповават от цялото си сърце, че богинята не ги е насочила по грешен път.

Когато първата вълна от психическа енергия се стовари върху й, в сърцето на Ивонел Баенре също започна да покълва съмнение. Успя да устои няколко секунди, забележителна проява на могъщата й воля, ала К’иорл най-сетне я прекърши и я запрати назад към масата. Старата матрона почувства как краката й се отделят от пода, стори й се, че някаква огромна, невидима ръка я сграбчва и я повлича към пламъците, танцуващи над мангала.

— Колко по-разкошна ще бъде молитвата ви към Лолт — възторжено се провикна К’иорл, — когато й принесем в жертва самата Ивонел Баенре!

Останалите в стаята, особено петте матрони, не знаеха как да реагират. Мез’Барис сведе глава и тихо поде заклинание, молейки се Лолт да я чуе и да й помогне да го изпълни.

Зеерит и другите съзаклятници безпомощно гледаха пламъците. Правеха всичко това по заповед на своята богиня и не разбираха защо от пламъците не излизат съюзници, могъщи танари или други страховити демони.

Насред тинестите мочурища на Бездната, Ерту се бе настанил удобно върху гъбения си трон и с върховно удоволствие наблюдаваше схватката между двете матрони. Дори и през магическото приспособление, което бе получил от Лолт и което му даваше възможност да вижда какво става в Мензоберанзан, усещаше страха, изпълнил сърцата на поклонниците й, и вкусваше лютата омраза, която горчеше върху устните на К’иорл Одран.

К’иорл му харесваше, реши той. В нея виждаше отразен собствения си образ и това му допадаше. Неимоверно зла и безмилостна, Одран убиваше просто ей така, за удоволствие, и често пъти кроеше черни козни само заради тръпката от зловещата игра. Огромният демон с радост би я оставил да запрати противницата си в огнената колона, та да може и той да се наслади на мъчителната смърт на Баенре.