Р. Салваторе - Обсадата на мрака

— През всичките тези години разчиташе на подкрепата и защитата на Лолт — продължи тя. — Ала Лолт, незнайно защо, ни обърна гръб и сега сме уязвими, ти, може би най-много от всички.

При тези думи Куентел се приведе напред и се усмихна ледено.

— Не се ли боиш, че Кралицата на паяците рано или късно ще се върне? — просъска тя. — И запитвала ли си се изобщо защо ни обърна гръб?

При тези думи Куентел спря обвинителен поглед върху майка си, арогантност, каквато рядко някой си позволяваше с първата матрона.

— Не е това, което си мислиш! — сопна се Триел, без изобщо да се изненадва, — беше очаквала, че по-малката й сестра ще се опита да стовари вината върху матрона Баенре.

Амбициозната Куентел можеше само да спечели, ако майка им бъдеше свалена от престола на първия дом. Всъщност, самата Триел също бе обмисляла възможността за един такъв преврат (навярно единствената стъпка, която би могла да позакрепи разклатеното положение на рода Баенре), но бързо се бе отказала от подобни планове, осъзнавайки, че грешките на майка й надали имат нещо общо с необяснимите неща, случващи се напоследък.

— Лолт изостави не само нашия дом — добави тя.

— А и далече не става дума само за нея — вметна Громф, чиито умения не се дължаха нито на Кралицата на паяците, нито на което и да било божество от Пантеона.

— Достатъчно! — намеси се матрона Баенре и строго изгледа децата си. — Няма как да разберем каква е причината за възцарилия се хаос, а и не това е важно в момента. Единственото, което има значение сега, е как ще ни се отрази всичко това.

— Градът настоява за пера’дене — сухо рече Куентел, а погледът й, неотклонно следящ всяко движение на старата матрона, не оставяше никакво съмнение какво има предвид.

Пера’дене бе елфическата дума за изкупителна жертва.

— Глупачка! — сряза я майка й. — Нима вярваш, че ще се задоволят само с моята глава?

Недвусмисленото предупреждение хвана Куентел неподготвена.

— Някои от по-нископоставените домове никога не са имали и навярно никога няма да имат по-добра възможност да ни свалят от върха — продължи матрона Баенре, този път обръщайки се към всички. — Ако искате да ми отнемете властта, направете го, ала не мислете, че това ще уталожи недоволството на сънародниците ни — тя въздъхна и безпомощно вдигна ръце. — Тъкмо напротив, така само още повече ще улесните козните им. Аз съм връзката ви с Бреган Д’аерте, наемниците, чийто главатар враговете ни вече се опитват да примамят на своя страна. Освен това аз съм Баенре! Не Триел, нито пък Куентел. Без мен сред вас ще настъпи хаос, ще започнете да се карате помежду си, всяка ще се мъчи да докопа повече власт от другите, разчитайки на поддръжниците, които е успяла да си създаде сред войската. Къде ще бъдете, когато К’иорл Облодра нахлуе в двора ни?

Последните думи им подействаха отрезвяващо. Бяха разбрали от майка си, че К’иорл и останалите от рода й не са изгубили силата си, а ненавистта, която третият дом хранеше към Баенре, им бе добре известна.

— Сега не е време за лични амбиции — повтори старата матрона. — Време е да загърбим различията помежду си и да отстояваме позициите си.

Пет от децата й закимаха в знак на съгласие и тя нито за миг не се усъмни в искреността им. Куентел обаче ги гледаше все така студено.

— Надявай се Лолт да не се завърне при мен, преди да е дошла при теб! — изсъска тя в лицето на Триел.

Сестра й никак не изглеждаше впечатлена.

— По-добре се моли изобщо да се върне — нехайно отвърна тя. — Защото ако не го стори, ще откъсна главата ти и ще я дам на Громф, за да украси Нарбондел с нея, та очите ти да грейват всеки път, когато настъпи ден.

Куентел се накани да каже нещо, ала брат й я изпревари:

— За мен ще бъде удоволствие, скъпа сестро — обърна се той към Триел.

Наистина, архимагьосникът не обичаше особено най-голямата си сестра, ала докато към нея изпитваше все пак смесени чувства, към Куентел, с болните й амбиции и безпределна дързост, хранеше само най-люта ненавист. Ако дом Баенре рухнеше, с Громф беше свършено.

При мисълта, че Триел и Громф може да са се съюзили, Куентел най-сетне обузда резкия си език и до края на срещата не продума повече.

— Може ли най-сетне да обсъдим К’иорл и опасността, която ни грози? — попита матрона Баенре.

Никой не се възпротиви (ако някой го бе сторил, тя най-вероятно щеше да изгуби и малкото останало й търпение и да убие нахалника на място) и разговорът се насочи към въпроса за защитата на дома. Матрона Баенре обясни, че Бреган Д’аерте все още са на тяхна страна, но не пропусна да отбележи, че ако везните се наклонят в полза на неприятелите им, Джарлаксъл нито за миг няма да се поколебае да смени лагера. Триел ги увери, че Академията също им е вярна, а Берг’иньон със задоволство съобщи, че войската е в пълна бойна готовност, прекрасно обучена и за най-тежкото сражение.