Р. Салваторе - Обсадата на мрака

Дори в този миг джуджетата от Сребърните зали, изкусни майстори на чука и длетото, изучаваха статуетката. Бруенор пък бе помолил за помощ не друг, а самата лейди Алустриел, с чиито магически умения не можеше да се мери никой заклинател из тези земи.

Колко ли време щеше да им отнеме, запита се Дризт, чудейки се дали изобщо някой от тях би бил в състояние да поправи ониксовата фигурка. И колко дълго можеше да оцелее Гуенивар в Материалната равнина?

Внезапно, без дори да почука на вратата, Кати-Бри нахлу в стаята. Един-единствен поглед към мокрото й от сълзи лице бе достатъчен на елфа, за да разбере, че нещо не е наред. Бърз като светкавица, той скочи от леглото и тръгна към стената, където висяха двата му ятагана.

Кати-Бри го спря, преди да бе направил и крачка, и го прегърна толкова силно, че той не успя да запази равновесие и двамата се строполиха на леглото.

— Единственото, което искам! — настойчиво прошепна тя и се вкопчи в него още по-здраво.

Объркан и разтревожен, Дризт извъртя глава и се взря в нея, мъчейки се да открие някакъв отговор в тъмносините й очи.

— Създадени сме един за друг, Дризт До’Урден! — изхълца младата жена. — От деня, в който се срещнахме, мисля само за теб.

Това беше нелепо. Дризт искаше да се откопчи от прегръдката й, но тя го притискаше толкова отчаяно, че той се побоя да не я нарани.

— Погледни ме! — изхлипа младата жена. — Погледни ме и кажи, че и ти изпитваш същото!

Лавандуловите очи на елфа се спряха върху нея, по-пронизващи откогато и да било. Права бе, обичаше я и още как. Обичаше я и на няколко пъти дори си бе позволявал да помечтае за мига, когато двамата щяха да изпаднат в подобна ситуация.

Ала сега всичко изглеждаше абсурдно и твърде, твърде неочаквано. Не можеше да се отърве от усещането, че нещо не е наред, самото съзнание на Кати-Бри сякаш се бе объркало, точно както се случваше и с магията напоследък.

— Ами Уолфгар? — рече той, когато най-сетне успя да се посъвземе, макар младата жена да го притискаше така, че думите му бяха почти заглушени от гъстите червеникавокафяви къдрици, които падаха върху лицето му.

Трудно му бе да запази самообладание, когато при всяко вдишване долавяше сладкия аромат на косите й, а с всяка своя фибра усещаше меките извивки на силното й, ала нежно тяло.

— Кой? — сепна се Кати-Бри, като да бе получила плесница.

Сега бе ред на скиталеца да се почувства така, сякаш някой го бе зашлевил през лицето.

— Вземи ме! — умоляваше го младата жена.

Очите на Дризт замалко не изскочиха от орбитите си.

— Овладей ме! — извика тя.

— Овладей ме? — недоумяващо повтори елфът.

— Нека затанцувам в ръцете ти! — продължаваше Кати-Бри. — О, умолявам те! Това е единствената причина да съществувам, единственото ми желание!

Внезапно тя млъкна и се отдръпна назад, взирайки се в Дризт така, сякаш току-що й бе хрумнала нова мисъл.

— Другите не могат да се мерят с мен — опита се да го изкуши тя.

Кои други, искаше да изкрещи скиталецът, ала бе толкова слисан, че не можа да изрече нищо.

— Така, както не могат да се мерят и с теб — не спираше Кати-Бри. — И жената, в чиято власт съм сега, тя също е нищо, сравнена с теб!

При тези думи Дризт, който почти бе успял да се съвземе достатъчно, за да отговори, отново онемя. По дяволите деликатността, реши той, отскубна се от прегръдката на Кати-Бри и скочи от леглото.

Младата жена се хвърли след него и с все сила се вкопчи в единия му крак.

— Не ме отхвърляй, обич моя! — проплака тя толкова силно, че Гуенивар вдигна глава и изръмжа разтревожено. — Владей ме, умолявам те! Единствено в твоите ръце ще възвърна целостта си!

Дризт се накани да освободи крака си от хватката й, но в този миг съзря нещо, което го накара да се закове на място, нещо, което го изуми и в същото време напълно обясни смайващата сцена, разиграваща се в стаята му.

Вниманието му бе привлечено от меча на Кати-Бри, оръжието от Подземния мрак, което ги бе привлякло с красивия си ефес, издялан във формата на глава на еднорог. Ала сега главата на еднорога бе изчезнала…

… а на нейно място се бе появил образът на самата Кати-Бри!

Бърз като светкавица, елфът извади меча от ножницата, отскубна се от прегръдката на младата жена и отскочи назад. Ярка червена светлина окъпа острието на Казид’еа и то засия по-силно отвсякога. Дризт направи още една крачка назад, очаквайки Кати-Бри да го последва.

Само че това не се случи. Все така приклекнала на пода, младата жена отметна глава назад и нададе тържествуващ вик.