Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Разбира се, именно това се и очакваше от него. Построен с парите на богаташите от Града на бездънните води и уменията на най-добрите му майстори и вълшебници, той бе създаден специално, за да преследва пиратски съдове. Дризт искрено се зарадва, когато научи за късмета на стария си приятел, капитан Дюдермонт, с когото бе пропътувал цялото разстояние между Града на бездънните води и Калимшан, докато преди време преследваше Артемис Ентрери, който бе отвлякъл Риджис и го държеше като заложник. Разказите за това пътешествие и най-вече за битката при Асавирския провлак, при която Дюдермонт (с немалка помощ от страна на скиталеца и неговите приятели) бе надвил три пиратски кораба, включително флагманския съд на обвития в мрачна слава Пиночет, се бяха разнесли между търговците и моряците по цялото протежение на Саблен бряг. В резултат на това, щом завършиха шхуната, властелините на Града на бездънните води решиха да я предложат на него. Вярно, Дюдермонт бе искрено привързан към малкия си двумачтов кораб — истинския „Морски дух“, ала никой моряк не можеше да устои на такъв красив съд, какъвто бе шхуната. И така, предложението бе прието, а Дюдермонт получи правото сам да избере както името, така и екипажа на новия си кораб.

Не след дълго в града пристигнаха Дризт и Кати-Бри и когато „Морски дух“ се завърна в пристанището след поредната си задача, капитан Дюдермонт веднага ги прие сред четиридесетимата моряци на борда си. Оттогава бяха изминали шест години и двадесет и седем пътешествия. За онези, които държаха под своя контрол морските пътища край Саблен бряг, и най-вече за пиратите, дебнещи из тези води, шхуната на Дюдермонт бързо се превърна в страшилище. След тридесет и седем победи тя все така гордо кръстосваше моретата.

И по всичко личеше, че тридесет и осмата е въпрос на броени часове.

Каравелата също ги бе забелязала, макар да се намираше прекалено далече, за да различи флага на Града на бездънните води. Не че това имаше някакво значение — трите мачти с развети триъгълни платна не оставяха никакво съмнение кой е по петите й. Преследваният кораб също вдигна всичките си платна и надпреварата започна с пълна сила.

Обзет от приятна възбуда, Дризт стоеше на румба, с крак върху изваяния във формата на лъвска глава таран. С цялото си тяло усещаше мощта на морето под себе си вятърът и солените пръски брулеха лицето му. До ушите му достигна музика — неколцина от моряците бяха менестрели и по време на преследванията винаги повдигаха бойния дух на другарите си със своите песни.

— Две хиляди! — провикна се Кати-Бри от наблюдателницата на върха на гротмачтата.

Когато разстоянието, което ги делеше от вражеския кораб, намалееше до петстотин ярда, екипажът щеше да заеме позиции: трима от моряците щяха да отидат при голямата балиста, покачена върху подвижна поставка на кърмата други двама щяха да се заемат с въртящите се арбалети, разположени в предната част на капитанския мостик. Дризт пък щеше да се присъедини към Дюдермонт на щурвала, за да ръководи ръкопашния бой, когато се стигнеше дотам. При тази мисъл елфът неволно посегна към Сиянието. С превъзходните си стрелци и опитния магьосник, който винаги имаше под ръка цял куп огнени кълба и мощни мълнии (да не говорим пък за Кати-Бри с нейния магически лък), „Морски дух“ бе страховит противник в далечните сражения. Ала нищо не можеше да се сравни с разрухата, която сееха, когато Дризт, Гуенивар и останалите моряци успееха да се прехвърлят на вражеския кораб и се впуснеха в ръкопашен бой.

— Хиляда и осемстотин! — долетя викът на Кати-Бри и Дризт кимна, за да покаже, че я е чул.

И сам усещаше, че се движат много бързо, но въпреки това бе изненадан, когато научи с каква скорост топят преднината на неприятеля. „Морски дух“ летеше както никога досега и скиталецът неволно се запита дали шхуната изобщо успява да се измокри, докато пори вълните като вятъра!

Едната му ръка се насочи към кесията с ониксовата фигурка, призоваваща Гуенивар в Материалната равнина. Имаше ли въобще смисъл да я вика, поколеба се той. През последната седмица вярното животно бе прекарало твърде много време далече от дома си (на кораба се бяха появили плъхове и някой трябваше да се заеме с тях) и навярно бе изтощено.

— Само ако имам нужда от теб, приятелко — прошепна Дризт.

В следващия миг му се наложи да се улови с две ръце за въжето, тъй като „Морски дух“ рязко сви надясно. Без да откъсва поглед от хоризонта и вражеската каравела, която с всяка изминала минута ставаше все по-голяма, Дризт се съсредоточи, приготвяйки се за предстоящата битка. Потопи се в плясъка на вълните, разбиващи се в носа на „Морски дух“, в песента на менестрелите и провикванията на Кати-Бри.