Р. Салваторе - Пътеки към утрото

С името на своя бог на уста, Ревик и още двадесет и петима войни се врязаха в редиците на косматите чудовища, посичайки с огромните си оръжия всеки, изпречил се на пътя им.

Риджис изпищя от радост, ала млъкна миг по-късно, когато тежката сопа на един от таерите се стовари върху рамото му, запрати го на земята и го остави без дъх от болка. Три от злите създания се надвесиха над него с намерението да го довършат.

В този момент Гуенивар се хвърли отгоре им с извадени нокти и оголени зъби. Докато тя безмилостно дереше отвратителните създания, още един звяр се приближи към падналия полуръст и джуджешката жрица…

… вместо безпомощни жертви обаче, той бе посрещнат от разлютения Бруенор и по-точно — от острата му брадва.

Макар и замаян, Риджис все пак успя да види как джуджето възсяда рухналото чудовище, за да му е по-удобно да го довърши.

Дризт и Кати-Бри се биеха рамо до рамо — както бяха правили много пъти преди.

Младата жена улови тоягата на един от таерите, докато Казид’еа описа къса дъга и отсече другата ръка на чудовището при рамото. За ужас и изненада на Кати-Бри обаче, косматото същество не отслаби натиска си, сякаш нищо не се бе случило, а много скоро от лявата й страна се зададе още един противник. Борейки се да не охлаби хватката си върху сопата и с Казид’еа от другата страна, младата жена нямаше как да се защити от новодошлия враг.

Въпреки това замахна, този път по-високо, прерязвайки гърлото на първия неприятел. После неволно изпищя и затвори очи — не искаше да гледа как тоягата се стоварва отгоре й.

Дризт обаче беше по-бърз от чудовището и като провря Сиянието под Казид’еа, успя да спре връхлитащата сопа… както Кати-Бри се убеди със собствените си очи, когато удар не последва и тя се осмели да ги отвори.

Това й бе напълно достатъчно и макар че елфът веднага се обърна към своите двама противници, младата жена бе получила цялото време, от което се нуждаеше. С един страховит удар, който отсече главата на първото чудовище, тя се завъртя към втория си нападател и с все сила заби Казид’еа в гърдите му.

Звярът рухна мъртъв, ала мястото му веднага бе заето от нови двама таери.

Купчината трупове и отсечени крайници около Бруенор бързо нарастваше, ала той също понасяше лоши удари, на които отвръщаше с още по-свирепи атаки.

— Шест! — провикна се той, когато брадвата му строши ниското чело на поредния звяр, ала се задави по средата на думата, когато един таер с все сила стовари сопата си върху гърба му.

Този път истински го заболя, но сега не бе моментът да се отпуска. С мъка поемайки си дъх, той рязко се обърна и като улови секирата си с две ръце, нанесе страховит удар в крака на чудовището, сякаш сечеше дърво.

Злото същество се олюля, после се преви одве, докато животът бързо го напускаше.

В това време зад Бруенор се разнесе мощен рев, който го изпълни със задоволство — Гуенивар се бе откопчила от неприятелите си и сега пазеше гърба му.

После още един звук огласи тундрата — с гръмък вик в прослава на Темпос, Ревик и другарите му се хвърлиха в битката. Сега вече кръгът около Риджис и Стъмпет бе подсигурен и защитата бе достатъчно здрава, за да може Гуенивар да се хвърли в нападение — огромно, черно кълбо, което се вряза в редиците на таерите, сеейки смърт навсякъде, където минеше. Дризт и Кати-Бри преодоляха съпротивата на предната линия на чудовищата и се хвърлиха в ядрото на противника.

Само за няколко минути всички врагове бяха мъртви или ранени прекалено тежко, за да продължат да се бият, въпреки че Креншинибон не спираше мисловната си атака, която надвиваше собствените им желания и инстинкти и ги караше да се нахвърлят с люта ярост срещу неприятеля, дори и да умираха.

Междувременно Стъмпет се бе съвзела достатъчно, за да се надигне и отново да поеме напред.

Макар и застанал на едно коляно, с мъка поемайки си дъх, Дризт я видя и се провикна към Ревик. Варваринът извика на двама от другарите си и те начаса я уловиха от двете й страни и я повдигнаха от земята. Жрицата дори не опита да се съпротивлява, просто продължи да се взира с празен поглед към хоризонта и да маха с крака, сякаш искаше да тръгне по въздуха.

Усмивките, които елфът и Ревик си размениха, бързо се стопиха при звука на добре познат глас, разнесъл се зад тях.

— Измяна! — ревна Берктгар и войните му — двойно повече от мъжете, които Ревик бе довел със себе си — ги наобиколиха.

— Става все по-забавно и по-забавно! — сухо промърмори Кати-Бри.