Р. Салваторе - Пътеки към утрото

Без да забелязва нищо около себе си, Стъмпет упорито крачеше напред и първа се изкачи до върха на хълма. Четиримата се втурнаха след нея, но едва я бяха настигнали, когато отгоре им се посипа град от вледенени, снежни топки.

Дризт реагира незабавно, отбивайки тежките снаряди с двата си ятагана. Риджис и Кати-Бри се хвърлиха по очи на земята, ала двете джуджета и най-вече Стъмпет, която дори не бе забавила крачка, бяха лошо уцелени. Кървави мехури се надигнаха по лицето на жрицата, но тя не спря, въпреки че на няколко пъти се олюля под силата на ударите.

Когато се съвзе от изненадата, Кати-Бри се хвърли напред, дръпна Стъмпет за глезените и я повали на земята, след което се хвърли отгоре й, за да я защити от сипещите се ледени късове.

Изведнъж канонадата спря, така неочаквано, както бе започнала.

В това време Дризт бе успял да извади ониксовата статуетка и едва бе успял да повика Гуенивар, когато най-сетне и той, и останалите трима забелязаха врага. Но какви ли бяха непознатите същества? Досущ като призраци, двукраките, едри създания, покрити с рошава, бяла козина, изскочиха измежду айсбергите и се втурнаха по сушата с такава лекота, сякаш бяха част от самата земя.

— И аз да бях толкоз’ грозен, сигурно щях да съм зъл кат’ вас! — промърмори Бруенор, докато отиваше при елфа, за да решат какво да правят оттук нататък.

— Че ти да не би да не си — обади се Риджис, без да се надига от земята.

Дризт и Бруенор обаче нямаха време, нито настроение да му отвърнат както подобава — откъм заледеното море продължаваха да прииждат нови и нови врагове. Четиридесет, петдесет, шестдесет, косматите чудовища като че ли нямаха край.

— Чини ми се, че ще трябва да се махаме оттук — отбеляза джуджето и макар това предложение никак да не му се нравеше, скиталецът нямаше как да не се съгласи с него.

Наистина, той и останалите бяха сериозен противник, а и неведнъж се бяха изправяли срещу много по-могъщи неприятели, ала този път насреща си имаха поне стотина от непознатите създания. А те, по всичко личеше, съвсем не бяха глупави — приближаваха се предпазливо, с очевидното намерение да ги обградят.

В този миг Гуенивар се материализира до господаря си, готова да помогне с каквото може.

— Дали пък няма да успеем да ги подплашим? — прошепна Дризт на Бруенор и само с една дума изпрати пантерата срещу настъпващия враг.

Дъжд от ледени топки посрещна силното животно и дори онези от чудовищата, които се намираха точно на пътя му, не отстъпиха, нито се отдръпнаха встрани. Две от тях бяха погребани под тристакилограмовото тяло на котката, ала останалите се нахвърлиха отгоре й с тежките си тояги и много скоро Гуенивар бе принудена да се върне обратно.

Междувременно Кати-Бри се бе изправила (при което Стъмпет побърза да се възползва от свободата си и се опита да продължи напред, докато Риджис не я дръпна за глезените и отново не я събори на земята) и сега вдигна Таулмарил, запращайки първата си стрела между широко разтворените крака на едно от чудовищата вляво от нея. Състрадателната млада жена искаше само да ги стресне и бе истински изненадана от яростния им отпор. Съществото, което бе взела на мушка, дори не трепна, когато стрелата изсвистя под него, сякаш изобщо не се интересуваше дали ще живее или ще умре. После то и още двадесетина от другарите му отговориха с нов дъжд от тежки парчета лед.

Кати-Бри светкавично се хвърли на земята и се претърколи встрани, ала въпреки това бе улучена на няколко места, като един от късовете я удари в слепоочието и едва не я повали в безсъзнание. Все пак тя успя да се изправи и да изтича при Дризт, Бруенор и присъединилата се към тях Гуенивар.

— Струва ми се, че пътят ни току-що смени посоката си — отбеляза тя, разтривайки натъртеното си чело.

— Истинският войн знае кога да отстъпи — съгласи се елфът, ала погледът му продължаваше да се стрелка към мрачните води, търсейки следа от Кришал Тирит или Ерту.

— Някой ще бъде ли така добър да го обясни и на проклетото джудже! — отчаяно се провикна Риджис, стиснал с две ръце един от краката на Стъмпет.

Приятелите му се обърнаха към него и с изумление видяха как жрицата упорито се дърпа напред, влачейки безпомощния полуръст след себе си.

През цялото това време създанията продължаваха да прииждат, понесли тежки ледени късове — очевидно се готвеха за нова канонада, която този път вероятно щеше да бъде съпроводена от яростна атака.

Трябваше да се махнат оттук, ала не разполагаха с достатъчно време, за да влачат съпротивляващата се Стъмпет със себе си. А ако не дойдеше с тях, тя със сигурност беше обречена.