Р. Салваторе - Духът на демона

Роджър, който гледаше повече през рамо, отколкото пред себе си и се прокрадваше през същински лабиринт от крави, нежно смушка едно животно настрана, след което меко побутна следващото. Веднага усети, че това животно изглежда по-яко от другите и не желае да се помръдне.

Роджър понечи да го побутне отново, след което замръзна и бавно обърна глава, за да го разгледа внимателно.

Бикът, който тежеше около две хиляди паунда, бе полузаспал и Роджър, който смяташе, че това „полу“ е крайно опасно, отстъпи назад бавно и тихо. Блъсна се в една крава и тя измуча възмутено.

Бикът изпръхтя, след което обърна към крадеца грамадната си рогата глава.

Роджър хукна да бяга, проправяйки си път точно зад извръщащия се бик, а после се завъртя пак, така че да остане зад него. За момент си представи как замайва добичето и то просто рухва. Но уви. Независимо от номерата му, бикът отново се обърна към него, а смъртоносните му рога приближаваха.

Роджър пое по единствения път, който изглеждаше свободен — скочи на гърба на бика.

Знаеше, че не бива да издава нито звук, но въпреки това изкрещя.

Бикът изпръхтя и се заклати, а копитата му заблъскаха земята в абсолютна ярост. Започна да се криви и да скача, отметна глава назад и почти промуши Роджър.

Младежът някак си се задържа на гърба на бика, докато той достигна далечния край на ограждението, зад който се виждаше само мрачният лес. Това бе много добре, тъй като от другата страна бе пълно с гоблини и паури, които крещяха и сочеха с пръст към суматохата.

Бикът продължи да тича, обзет от нов пристъп на гняв, след което рязко спря и се насочи надясно, а после пак наляво. Роджър отново отчаяно се задържа върху него, борейки се за живота си, дори се вкопчи в един от рогата. Изведнъж бикът загуби равновесие и Роджър бързо видя своя шанс. Подви единия си крак под себе си и силно дръпна рога, накланяйки главата на бика още повече.

Бикът тежко рухна и Роджър отскочи настрани и падна на земята.

След миг пак скочи на крака и хукна да бяга. Стигна оградата още преди мучащия бик да се е изправил, и я прескочи за едно мигване на окото.

Бикът се спусна в тръс към оградата, а Роджър, въпреки че видя гоблини да приближават и от двете му страни, спря, за да се изфука:

— Можех да ти счупя дебелия врат. — И щракна с пръсти току пред муцуната на бика.

Бикът изпръхтя, заора с крака в земята и наклони глава.

Роджър зяпна.

— Ама ти не можеш да ме разбереш — оплака се той.

Нямаше полза; бикът се втурна към оградата.

Роджър се изстреля към гората. Бикът заблъска и зарита, като разпиля гредите.

Вече свободен, той излезе на малкото сечище пред ограждението.

Гоблините приближаваха от всички посоки и внезапно се озоваха между Роджър и бика.

— Аааа! — изпищя един от тях, който минаваше за по-схватлив сред доста тъпите си приятели. Сграбчи първия, когото докопа, и го хвърли точно на пътя на бика.

Нещастникът скоро полетя във въздуха, завъртайки се два пъти, преди да тупне на земята. Запълзя със сподавено скимтене — опитваше се да не привлича вниманието на озверялото говедо, което бе подгонило и останалите гоблини.

От едно не много далечно дърво Роджър искрено се забавляваше.

Смехът му обаче се превърна в съчувствен стон, когато бикът докопа един от бягащите гоблини и го разкъса, а острият рог прониза крака на създанието отзад и излезе през капачката на коляното. След това животното разтресе глава и гоблинът полетя с писъци, стоварвайки се на огромния му врат. Бикът отново препусна, като се мяташе яростно, а гоблинът се лашкаше безпомощно върху него, докато най-накрая рогът не разкъса съвсем крака му и нещастникът падна настрана. Говедото обаче не бе привършило с него. Обърна се, изрови един чим с копито и се спусна към жертвата си. Стъпка го, преди онзи да може да изпълзи настрани.

Роджър вече се придвижваше към клоните на друго дърво, на север, към бежанския лагер.

— Някоя друга нощ — обеща си той, като си спомни катинара и веригата. Можеше да направи доста пакости с тях, помисли си весело.

Въпреки че не бе проникнал в склада с храна и независимо от срещата с бика, вечният оптимист Роджър считаше нощта за успешна и си тръгна с леко сърце, почти танцувайки обратно към двамата стражи. Той ги забеляза отдалеч — седяха на земята и се мъчеха да освободят глезените си от въжето. Тупурдията в града явно бе привлякла вниманието им и те бяха скочили, а въжето ги бе спънало.

Роджър съжали, че не е видял как е станало, и все пак бе донякъде доволен да види две лули в прахта и да чуе клетвите на жертвите си.