Р. Салваторе - Духът на демона

— Щом са ти приятели, мога да обявя и теб за престъпник — каза той, ала в гласа му се прокрадна истерична нотка.

Пазителят усети това, ала не му пукаше дали този човек е уверен в себе си или не. Гласът на Брадуордън и това, че този изрод току-що бе използвал камшика срещу него, страшно го вбеси и затова той потъна дълбоко в психиката на война. Продължи да напредва.

Франсис сви ръка, ала отново не разви камшика. Размърда се и погледна през рамо, докато пристъпяше напред.

Нощната птица нападна, без да изтегля Буря от ножницата си.

Паникьосан, Франсис вече се опита да развие камшика, ала Нощната птица бе прекалено бърз и влезе в обсега на оръжието, отблъсквайки го настрана. Монахът метна камшика по него, обърна се и хукна към вратата, в края на коридора. Стисна дръжката и я дръпна здраво, а вратата се отвори малко преди Нощната птица да я стигне и да спре устрема му.

Със страшна сила пазителят затръшна вратата.

Усещайки, че е отворил пролука в защитата си, Франсис се обърна и понечи да удари с юмрук непознатия.

Ала още докато дясната му ръка затръшваше вратата, Нощната птица изпъна пръстите на лявата си ръка, и протегна крак напред. С едно просто, прецизно движение той отблъсна ръката на Франсис и сетне с дясната ръка блокира следващия му удар.

Франсис опита друго дясно кроше, ала пазителят отново го блокира със същата ръка, само че този път хвана монаха и задържа ръката му с пръсти. Всичко изглеждаше много бавно и лесно, ала внезапно темпото се смени и Нощната птица стисна китката на Франсис и я изви. После хвана юмрука му и натисна здраво, отново със страшна, неудържима сила.

Франсис се наклони на една страна, а ръката му бе притисната до тялото му и тогава дъхът му излетя от свиреп удар в тялото му, неочаквано силен предвид това, че юмрукът на пазителя бе изминал едва пет инча. Франсис се опря на вратата и се опита да се измъкне, ала Нощната птица, все така стиснал юмрука му, прокара ръката си под неговата и с едно внезапно движение строши лакътя му.

Монахът бе залят от вълни на болка. Счупената ръка увисна и той се облегна на вратата. Пазителят го тресна в стомаха с дясната си ръка и щом монахът се преви, го удари в гърдите с лявата.

Последва смазваща серия от удари, които забиваха Франсис във вратата или го издигаха във въздуха.

Свърши така внезапно, както бе започнало, а Нощната птица отстъпи крачка назад. Франсис остана свит до вратата, притиснал корема си със здравата си ръка. Погледна към пазителя точно навреме, за да види ритника, който се заби в челюстта му. Главата му се завъртя настрани и той се просна по гръб на земята.

Светът на Франсис потъна в мрак, когато огромната фигура надвисна над него.

— Не го убивай! — чу той сякаш отдалеч.

Нощната птица даде знак на Йойона да замълчи, не искаше гласът му да бъде разпознат. А после погледна жертвата си и видя, че Франсис е изпаднал в безсъзнание. Метна качулката на главата му и накара Йойона да го завърже, сетне влезе в килията на Брадуордън.

— Бая време ти отне да ме намериш — каза весело кентавърът.

Елбраян бе ужасен от вида му и все пак зарадван да го види жив и много по-жизнен, отколкото бе очаквал.

— Превръзката за ръка — обясни кентавърът. — Блага магийка!

Елбраян се спусна и прегърна приятеля си, сетне, спомняйки си, че времето не е негов съюзник, отиде при огромните окови и вериги.

— Надявам се, че имаш ключ — отбеляза кентавърът. — Няма да можеш да ги счупиш.

Елбраян бръкна в кесийката на колана си и извади пакетчето червен гел, който бе използвал, за да събори старото дърво върху гоблините.

Той отвори пакетчето и намаза четирите вериги.

— Ама ти имаш още от това чудо, дето го ползва в Аида — зарадва се кентавърът.

— Побързайте — каза Йойона, щом влезе в килията. При вида му Брадуордън се стегна, ала Елбраян бързо му каза, че това не е враг.

— Да, ама ме отведе от Аида — каза Брадуърдън. — Той бе от ония, дето ме оковаха.

— И от тия, дето те освобождават — бързо добави пазителят.

Погледът на Брадуордън омекна.

— Вярно е — призна той, — а и ми даде гайдата по време на дългия път.

— Не съм твой враг, благородни Брадуордън — каза Йойона, покланяйки се.

Кентавърът кимна, сетне обърна глава и примигна учудено, когато дясната му ръка бе освободена. Елбраян с Буря в ръка се готвеше да разсече веригата, която придържаше дясното копито на кентавъра.

— Хубав меч — отбеляза Брадуордън и скоро усети, че и кракът му е свободен.