Р. Салваторе - Духът на демона

Но мълнията трая само част от секундата и нови паури заеха местата на падналите и бързо започнаха да се изтеглят с ръце по въжетата.

Монасите се сражаваха с обикновени лъкове и със скъпоценните камъни, запращайки мълнии и пламъци от пръстите си, за да изгорят въжетата, докато други тръгнаха да избият с тежки чукове куките и да отсекат въжетата с мечове. Много въжета паднаха, последвани от паурите по тях, и пльоснаха във водата. Но нови полетяха нагоре, а корабите продължаваха да се приближават към брега.

Все още нямаше следа от настъпваща по суша армия и всички монаси се сражаваха на стената към морето, съсредоточавайки цялата сила на Сейнт Мер-Абел върху хилядата паурски кораба, залели залива на Вси светии. Въздухът пламна от магическата енергия, разнесе се воня на горящ катран, а писъците на умиращите паури не секваха. Паднаха и мнозина от монасите, тъй като щом въжетата бяха изстреляни, катапултите на паурските баржи започнаха да изстрелват кошници с дървени топчета, осеяни с метални бодли, намазани с отрова.

Въпреки предупрежденията на по-старите монаси и знанието за случилото се при Пирет Тюлм, защитниците на Сейнт Мер-Абел бяха изненадани от яростта и дързостта на нападението. Както и от умението на противниците, тъй като паурите бяха не по-малко дисциплинирани или ефективни от коя да е армия на света. Нито един монах, дори упоритият брат Франсис, не се съмняваше, че ако врагът нападне и по суша, Сейнт Мер-Абел, най-древната и добре защитена крепост в Хонс-де-Беер, ще рухне.

Но дори и да не последваше атака по суша, върховният абат Маркварт смяташе ситуацията за особено опасна.

— Ти — извика той на монаха, стрелял прибързано преди атаката, сега имаш шанс да изкупиш греха си.

Младият брат, нетърпелив да си върне благоволението на абата, забърза към Маркварт и получи три скъпоценни камъка — малахит, рубин и серпентин.

— Не използвай малахита, докато не се спуснеш достатъчно близо до кораба — обясни бързо върховният абат.

Очите на младия монах се разшириха, когато разбра намеренията на абата. Той искаше от него да скочи от брега, да се спусне към едно от най-големите струпвания на паурски кораби, да задейства левитационната сила на малахита и огнения щит на серпентина и да изстреля огнена топка към врага.

— Няма да успее дори да ги приближи — понечи да възрази Йойона, но абатът се обърна към него с такава ярост, че едрият отец рязко отстъпи назад. Маркварт не биваше да изпраща толкова млад монах, настоя пред себе си Йойона. Употребата на три камъка бе задача за по-стар и по-опитен монах, най-малкото непорочен, може би дори отец. Дори младежът да успееше да изпълни задачата си, експлозията нямаше да е голяма, може би само облак дим, който не би възпрял паурите.

— Нямаме избор — каза Маркварт на младия монах, — тази група от кораби трябва да бъде унищожена или стените ще паднат!

Още докато говореше, двама паури изникнаха над стената. Непорочните ги нападнаха незабавно, изблъскаха ги, преди да успеят да се защитят, и срязаха въжетата.

Но думите на Маркварт определено се потвърдиха.

— Няма да те забележат, най-много да решат, че си изхвърлен от някой от техните — обясни той. — Докато осъзнаят какво става, вече ще горят, а ти ще се издигаш обратно.

Монахът кимна, стисна здраво камъните и скочи към върха на скалата. Погледна назад, скочи отново, високо и надалеч, и се хвърли към скалистия бряг. Маркварт, Йойона и още неколцина тръгнаха към стената, за да проследят спускането му, и върховният абат гръмко изруга, когато малахитът превърна рязкото падане в нежно спускане, като на перо, понесено от силен бриз, а монахът бе още много над нивото на палубите.

— Глупак — изрева Маркварт, когато паурите насочиха вниманието си към младежа и започнаха да хвърлят към него чукове и копия и вдигнаха малките си арбалети. За чест на младия монах — може би защото бе ужасѐн или защото нямаше необходимата магическа сила — той не смени посоката си и не започна да се издига обратно, а продължи да пада.

Стрела от арбалет го прониза в ръката и един камък се изплъзна от ръката му.

— Серпентинът — извика Йойона.

Монахът стисна ръката си, извъртя се в напразен опит да избегне засилващата се стрелба и се опита да се издигне нагоре.

— Не! — изкрещя му Маркварт.

— Той няма защита срещу огнената топка — извика Йойона към върховния абат.

Монахът се разтърси в конвулсии, когато бе ударен от втора, трета, четвърта стрела. Магическата енергия го напусна, заедно с живота и отпуснатото му тяло падна тежко, отскочи от палубата на един кораб и потъна в тъмните води на залива.