Р. Салваторе - Слугата на отломъка

Миг по-късно излезе от другата страна, замаян и мъчещ се да запази равновесие. Намираше се в Калимпорт, в една от магьосническите зали на гилдията, на стотици мили от Лускан.

Кимуриел и Рай’ги го очакваха, вперили изпитателни погледи в него.

— Скъпоценните камъни? — попита Рай’ги на езика на Мрачните, който Ентрери говореше, макар и не твърде добре.

— Скоро — отвърна палачът на същия език, доколкото можеше. — Имаше проблем.

И двамата елфи учудено повдигнаха вежди.

— Имаше — натърти Ентрери. — Морик съвсем скоро ще се сдобие с камъните.

— Значи Морик все още е жив? — остро попита Кимуриел. — А опитите му да се скрие от нас?

— По-скоро опитите на местните магистрати да го откъснат от всяко външно влияние — излъга убиецът. — Един местен магистрат, ако трябва да съм точен — побърза да се поправи той, виждайки киселите изражения на двамата елфи. — Вече се погрижих.

Елфите не изглеждаха особено доволни, но никой не възнегодува на глас.

— И същият този магистрат е обградил стаята на Морик със защита против магическо наблюдение, така ли? — попита Рай’ги.

— Както и против всякакви други магии — отвърна Ентрери. — Както казах, вече се погрижих за това.

— С помощта на сферата? — продължи да разпитва Кимуриел.

— Сфера, която Морик лично е купил — добави Рай’ги и присви очи.

— Но не е имал представа какво всъщност купува — спокойно отговори палачът.

Можеше да не се тревожи повече — измамата му беше подействала. Вярно, Рай’ги и Кимуриел щяха да продължат да таят съмнения, че не някакъв дребен магистрат, а самият Морик се е опитал да ги надхитри.

Щяха да подозират, че Ентрери е поизкривил фактите в своя полза, ала убиецът знаеше, че не им е дал достатъчно основания да действат срещу него, не и ако не искаха да си навлекат гнева на Джарлаксъл.

За кой ли път мисълта, че животът му е почти напълно в ръцете на Джарлаксъл, го изпълни с недоволство. Зависимостта от когото и да било бе признак на непростима слабост за Ентрери.

Положението трябваше да се промени и то много скоро.

— Сферата е у теб — отбеляза Рай’ги и протегна тънката си, измамливо крехка ръка.

— По-добре у мен, отколкото у вас — осмели се да възрази палачът за огромна изненада на двамата елфи.

Още преди да успее да довърши, почувства как нещо в джоба му потрепери. Той докосна сферата и усети, че тя вибрира едва доловимо. Вдигна поглед към Кимуриел и видя, че елфът е затворил очи, с изражение на пълна концентрация.

За Ентрери не бе особено трудно да разбере какво става. Сферата беше безсилна срещу мисловната атака на Кимуриел, а палачът и преди бе виждал този номер.

Псионистът се опитваше да пробуди енергията, заключена в недрата на сферата, и да я възпламени.

В продължение на миг-два Ентрери се позабавлява с мисълта да изчака до последния възможен момент и да запрати сферата в лицето на Кимуриел. Как копнееше да види отвратителния елф, надвит от един от собствените си номера!

Кимуриел махна с ръка и в стаята зейна междупространствен портал, отвеждащ до почти празната улица навън. Порталът бе достатъчно голям, за да пропусне сферата, но не и за да успее Ентрери да излезе през него.

Палачът ясно усещаше как напорът на енергията неумолимо се засилва, ала въпреки това не помръдна и продължи да се взира в Кимуриел. Нека елфите видеха, че не се бои от тях.

В действителност и дума не можеше да става за борба между тяхната и неговата воля. Ентрери имаше в джоба си магически предмет, който всеки момент щеше да се взриви, а Кимуриел бе толкова далеч, че най-лошото, което можеше да му се случи, бе да бъде опръскан от кръвта на палача. Ентрери отново се поколеба дали да не запрати сферата в лицето на псиониста и отново се отказа.

Кимуриел чисто и просто щеше да прекрати мисловната си атака и щеше да спре приближаващата се експлозия с такава лекота, с каквато ледената вода угасява пламъка на факлата. Единственото, което убиецът можеше да постигне по този начин, бе да даде повод на двамата елфи да го довършат. Джарлаксъл навярно щеше да се поразсърди, но не можеше и нямаше да им откаже правото да защитят живота си.

Артемис Ентрери не бе готов за тази битка.

Още не.

Затова хвърли сферата през междупространствения портал и я видя да избухва само няколко секунди по-късно.

Магическият портал изчезна.

— Опасни игрички играеш — подхвърли Рай’ги.

— Приятелят ти предизвика експлозията, не аз — нехайно отвърна Ентрери.