Р. Салваторе - Слугата на отломъка

— Но не задълго — рече Джарлаксъл и се приведе напред. — Не задълго! Много скоро ще се превърнат е печеливши партньори… или ще намерим с кого да ги заменим — все ще открием желаещи сред алчните човеци. Що се отнася до положението тук, в Калимпорт… ами само се огледайте наоколо! Възможно ли е още да се съмнявате дали постъпихме правилно, като дойдохме на Повърхността? Скъпоценните камъни текат като река, право в ръцете на нашите събратя, които жадуват съкровища по-големи, отколкото ограничените ресурси на Мензоберанзан могат да им предложат.

— Да не говорим пък колко добре ще ни се отрази, ако в Чед Насад решат, че подкопаваме икономиката им — ехидно подхвърли Рай’ги, който беше родом от там, но Джарлаксъл махна пренебрежително с ръка. Не отричам, че Калимпорт ни носи добра печалба, но още докато планирахме идването си на Повърхността, знаехме, че ще е така. И пак тогава до един се съгласихме, че това най-вероятно няма да трае дълго и че след първоначалната солидна печалба няма да е зле да преосмислим положението си и да се завърнем обратно в Подземния мрак, поддържайки връзка единствено с най-успешните си агенти.

— Съгласихме се да преосмислим положението, така е — заяви Джарлаксъл. — Точно това направих и смятам, че сме подценили потенциала на това начинание. Да го разширим, ето какво трябва да сторим, а не да го прекратяваме!

По лицата на събеседниците му се изписа неприкрито обезсърчение, Кимуриел продължаваше да се взира в тавана, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Гилдията на Рейкърс настоява да се ограничим единствено до тази част на града — продължи Джарлаксъл, — ала мнозина от търговците на екзотични стоки (които най-вероятно ще бъдат горещо приети в Мензоберанзан) не развиват дейността си тук.

— Значи трябва да се споразумеем с Рейкърс и да им дадем част от печалбата, която ще извлечем от този нов и засега недостъпен за тях пазар — рече Рай’ги. — Напълно разумно предложение, като се имаше предвид историята на Бреган Д’аерте, банда наемници, чието мото бе „взаимна изгода“.

— Те са просто дребни мушици — поклати глава Джарлаксъл и махна с ръка сякаш да прогони досадна муха. — Ще ги накараме да изчезнат.

— Надали ще е толкова лесно, колкото си мислиш разнесе се женски глас откъм вратата.

Тримата елфи се обърнаха и видяха Шарлота Веспърс да влиза в стаята, облечена в дълга рокля, с цепка високо над коляното, под която се виждаше прекрасно оформен крак.

— Рейкърс се гордеят с това, че са разпрострели мрежите си надлъж и нашир — продължи тя. — Можете да унищожите всичките им домове и да избиете всичките им агенти и дори всички, които работят с агентите им, и пак ще оставите след себе си не един и двама свидетели.

— Че кой е казал нещо за избиване? — повдигна вежди Джарлаксъл, все така усмихнат и потупа стола до себе си.

Шарлота изобщо не се поколеба и последва поканата му, притискайки се свойски до него.

Рай’ги и Кимуриел се спогледаха многозначително — нямаше съмнение, че Джарлаксъл и тази жена (най-влиятелната наследница, заедно с Артемис Ентрери, на някогашната гилдия на Басадони) са любовници — нещо, което изобщо не им се нравеше. По коварство Шарлота можеше да си съперничи дори с мрачните елфи, които в това отношение нямаха равни на себе си. Тя вече бе овладяла езика им, а сега учеше и сложната система от знаци, която те използваха. Рай’ги я намираше за крайно отблъскваща. Макар да я смяташе за интересна по своя си екзотичен начин, Кимуриел никак не бе възхитен от мисълта, че отношенията й с Джарлаксъл й дават възможност да нашепва опасни предложения в ухото му.

В този случай обаче тя като че ли беше на тяхна страна, затова никой от двамата не понечи да я прекъсне, както правеха обикновено.

— Свидетели, които ще разкажат на останалите гилдии точно какво се е случило — обясни Шарлота. — А и не само на тях, но и на калимшанските власти. Падне ли гилдията на Рейкърс, това ще е недвусмислено доказателство, че в Калимпорт тайно се е наместил нов играч.

— Което си е самата истина — ухили се Джарлаксъл.

— Играч, чийто най-голям коз е именно фактът, че досега е запазил самоличността си в тайна — напомни му Шарлота.

Джарлаксъл я бутна от стола, толкова безцеремонно, че тя трябваше да реагира светкавично, за да не тупне на пода.

Самият Джарлаксъл също стана, мина покрай Шарлота, без да я погледне, сякаш нейното мнение нямаше никакво значение, и отиде при двамата си най-близки помощници.