Р. Салваторе - Слугата на отломъка

Ентрери примигна, когато излезе на огряната от следобедното слънце улица. Пъхна ръка в джоба си и докосна малката сфера, която бе взел от стаята на Морик.

Именно тя толкова много бе подразнила Рай’ги — беше обезсилила магията му, когато се бе опитал да проникне в стаята на Разбойника. Ентрери изпита огромно удоволствие при мисълта, че сферата навярно и в този миг му противодейства. На Бреган Д’аерте им бяха нужни цели десет дни, докато разберат на какво се дължи внезапното отдръпване на Морик и как точно той бе успял да направи стаята си непристъпна за магическия поглед на Рай’ги. Ето защо бяха изпратили Ентрери в Лускан. Палачът не хранеше никакви илюзии, че е избран заради уменията си. Не, Мрачните просто не бяха сигурни на каква съпротива е способен Морик и бяха предпочели да не излагат себе си на излишна опасност.

Вярно, Джарлаксъл надали би се зарадвал да научи, че Кимуриел и Рай’ги са принудили Ентрери да отиде, но и двамата елфи знаеха, че той няма да се оплаче.

Ето как палачът се бе превърнал в пратеник на двамата могъщи елфи, които ненавиждаше.

Получил бе съвсем точни и ясни инструкции. Щом вземеше сферата, трябваше да сигнализира на двамата с помощта на магическата свирка, която му бяха дали, той обаче не бързаше.

Знаеше, че би трябвало да убие Морик — както задето бе опитал да се скрие от тях, така и защото не им бе осигурил скъпоценните камъни. Рай’ги и Кимуриел несъмнено щяха да настояват за неговата смърт, така че сега Ентрери трябваше да измисли оправдание за действията си, да намери начин поне донякъде да защити Морик.

Убиецът познаваше Лускан сравнително добре беше идвал тук на няколко пъти, включително и едно съвсем скорошно посещение преди няколко дни, по време на което заедно с още неколцина елфи бяха научили истината за антимагическото приспособление на Морик.

Той тръгна из града и не след дълго чу възторжените викове на зяпачите, струпали се около Карнавала на разбойниците. Появи се на неголемия площад тъкмо когато мъчителите върху ешафода вадеха червата на някакъв нещастник. Ентрери почти не ги забеляза, тъй като цялото му внимание беше насочено към дребния мъж с остри черти и официална тога, който ръководеше „представлението“.

Мъжът се доближи до гърчещия се клетник и кресна в лицето му да предаде съучастниците си преди да е станало твърде късно.

— Погрижи се за живота си в отвъдното! — викна той пронизително с яростно разкривено лице. — Сега! Преди смъртта да е дошла!

Злощастникът нададе покъртителен вопъл. Ентрери имаше чувството, че той отдавна не разбира нищо от онова, което му говорят.

Не след дълго клетникът издъхна и представлението свърши. Множеството започна да се разотива, обсъждайки чудесното забавление, което старият Джаркхелд им беше предложил.

Това бе всичко, от което Ентрери се нуждаеше.

Прокрадвайки се из сенките, той последва магистрата до близката кула, в която се помещаваше съдилището, както и подземията, където лежаха онези, на които предстоеше да се изкачат на Карнавала.

Палачът със задоволство си помисли за сферата, която лежеше в джоба му и която го скриваше от нежелани очи, в случай че някой магьосник отговаряше за охраната на кулата. Това оставяше единствено стражите и немагическите капани.

А Артемис Ентрери не се боеше от тях.

Влезе в кулата тъкмо когато слънцето потъваше зад хоризонта.

— Имат твърде много съюзници — настоя Рай’ги.

— Ще изчезнат без следа — отвърна Джарлаксъл с широка усмивка. — Просто ще се изпарят.

Рай’ги простена и поклати глава. Кимуриел, който се бе разположил в едно плюшено кресло в отсрещния край на стаята, преметнал крак през меката облегалка, вдигна очи към тавана.

— Все още не ми вярваш напълно, нали? — невинно попита Джарлаксъл, без следа от заплаха в гласа. — Само помисли за всичко, което постигнахме в Калимпорт, пък и на Повърхността изобщо. Вече имаме агенти в няколко от най-важните градове, включително и Града на бездънните води.

— Проучваме агенти в няколко от най-важните градове — поправи го Рай’ги. — Разполагаме с един-единствен действащ агент, онзи дребен мошеник в Лускан.

И като хвърли поглед към Кимуриел, добави с усмивка:

— А и това не е напълно сигурно.

Кимуриел се изкиска при мисълта за втория им агент в Лускан — онзи, за когото Джарлаксъл дори не знаеше, че е напуснал Калимпорт.

— Всички останали са на съвсем предварителен етап — продължи Рай’ги. — Някои вдъхват надежда, други — не особено, но все още никой от тях не заслужава да се нарече истински агент.