Р. Салваторе - Слугата на отломъка

— Какво се говори горе? — попита Рай’ги на собствения си език.

Каквито и предубеждения да имаше спрямо Шарлота, магьосникът не можеше да не се възхити на бързината, с която тя бе овладяла езика им.

— Усеща се напрежение — отвърна Шарлота. — Тази нощ вратите на повечето гилдии са здраво заключени. Дори „Медната миза“ не приема посетители, което не се бе случвало досега. Всички знаят, че нещо ще се случи.

Рай’ги хвърли кисел поглед на Кимуриел. Двамата току-що се бяха съгласили, че за да успеят, трябва да действат възможно най-безшумно и изненадващо.

Всички участници в сложния план трябваше да изпълнят задачите си почти едновременно, за да оставят възможно най-малко свидетели след себе си.

Сякаш отново се бяха върнали в Мензоберанзан! В града на Мрачните, когато някой от домовете решеше да нападне друг (което се случваше най-редовно), успехът на начинанието им зависеше не само от изхода на самата битка, но и от пълната липса на очевидци на извършеното предателство. Дори ако всички в Мензоберанзан, до последния елф, знаеха извън всякакво съмнение кой дом е извършил нападението, нищо нямаше да бъде предприето срещу виновниците, ако нямаше неоспорими доказателства.

И все пак това не беше Мензоберанзан, напомни си Рай’ги. Тук подозрението неминуемо водеше след себе си разследване. В града на Мрачните съмнението предизвикваше единствено мълчаливо одобрение.

— Бойците ни вече са заели позиции — отбеляза Кимуриел. — Събратята ми са под домовете на гилдията, а войниците на Басадони са обсадили трите главни сгради. Всичко ще свърши бързо, защото нападението отдолу несъмнено ще ги хване неподготвени.

Шарлота повдигна вежди при тези думи, което не убягна от вниманието на Рай’ги. Да не би Бреган Д’аерте да бяха предадени? Възможно ли бе Рейкърс да са се приготвили за атака отдолу?

— Изолирахте ли агентите? — магьосникът имаше предвид първата стъпка от агресията — премахването на всички информатори на Рейкърс.

— Погрижихме се — отвърна Шарлота, учудващо безстрастна, като се имаше предвид какво точно означава сухата й забележка.

Рай’ги отново хвърли многозначителен поглед на Кимуриел.

— Всичко е готово — напомни му псионистът.

— Тунелите гъмжат от пълчищата на Кийго — отвърна Рай’ги.

Това бе стара поговорка на мрачните елфи, водеща началото си от една отдавнашна битка, в която далеч по-многобройните гоблинови орди, водени от коварен бунтовник на име Кийго, бяха напълно разгромени от обитателите на неголям и не особено гъсто населен елфически град. Мрачните бяха напуснали домовете си, подмамвайки противника в тесните тунели зад града и точно това имаше предвид Рай’ги — всичко бе на мястото си, но за погрешната битка.

Шарлота обаче го изгледа недоумяващо, което не бе никак изненадващо — войниците на Бреган Д’аерте, спотаени в тунелите под дома на Рейкърс, надали можеха да бъдат наречени „пълчища“.

То се знае, Рай’ги слабо се интересуваше дали Шарлота Веспърс го разбира, или не.

— Успяхме ли да проследим липсващите агенти? — попита той. — Знаем ли къде са се скрили?

— В домовете на гилдиите си, предполагам — отвърна Шарлота. — Малцина са навън тази нощ.

За пореден път — недвусмислен намек, че твърде много бе разкрито преждевременно. Възможно ли бе Шарлота да ги е предала? Рай’ги с усилие се пребори с желанието да я разпита тук и сега, използвайки обичайните за своя народ методи, които бързо щяха да я пречупят. Стореше ли го обаче, щеше да му се наложи да отговаря пред Джарлаксъл, а магьосникът не беше готов за този сблъсък още не.

Ако сега отменеше цялата операция, ако всички войници, хора и елфи, се върнеха в дома на Басадони, без да са извадили оръжие, Джарлаксъл нямаше да е доволен. Наемникът бе твърдо решен да доведе нападението докрай, въпреки неодобрението на своите помощници.

Рай’ги затвори очи, прехвърляйки всички страни на положението в ума си, в опит да открие някоя спасителна вратичка. Един от домовете на Рейкърс беше встрани от останалите и най-вероятно бе слабо охраняван. Ако успееха да го унищожат, надали щяха да навредят кой знае колко на Рейкърс, но подобно завоевание може би щеше да поуталожи неизбежния гняв на Джарлаксъл.

— Заповядай на войниците на Басадони да се приберат — нареди магьосникът на Шарлота. — Нека го направят така, че да бие на очи — нареди на част от тях да отидат в „Медната миза“ или някоя друга пивница.

— Вратите на „Медната миза“ са здраво залостени — напомни му Шарлота.