Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Ти коленичи ли пред царя?

- Нито за него, нито за който и да било мъж! - отсече царицата.

Андромаха се засмя.

- Ами ето го значи отговорът, царице. Вече имаме нещо общо. Не знаем как да коленичим.

Усмивката на старицата избледня.

- Да, имаме нещо общо. Съпругът ми вече опита ли се да си легне с теб?

- Не. Нито пък ще успее.

- О, ще се опита, скъпа моя. И не само защото си висока и привлекателна, а защото много приличаш на мен. Или поне на онова, което бях някога. И аз съм била жрица на Тера. И аз имах сила. Тичах сред хълмовете, огъвах лъка и танцувах на тържествата. И аз имах прекрасна любима, с пълни устни и тежки гърди. Как прие раздялата ви Калиопа?

Лаодика бе шокирана от тази новина и погледна към Андромаха. Очакваше приятелката й да е засрамена и угнетена. Вместо това другата жена се усмихна широко.

- Ама че град - каза тя. - Навсякъде има шпиони и шепот никоя тайна не е в безопасност. Не подозирах, че царският двор знае толкова много за случващото се на Тера.

- Царският двор не знае нищо - отвърна царицата. - Да знам. И така, плака ли Калиопа? Помоли ли те да избягате заедно?

- Ти така ли се раздели с твоята любима?

- Да. Сърцето ми се разкъса от раздялата. А тя се самоуби.

- Сигурно те е обичала много.

- Сигурна съм в това. Но се самоуби двадесет години по късно, след като в гърлото й порасна тумор, който изсмука плътта от костите й и й отне речта и дъха. Хвърли се от Окото на Коня, а животът й изтече по скалите. Сега аз имам тумор в стомаха. Мислиш ли, че боговете са наказали и двете заради страстта ни?

- А ти мислиш ли го?

Хекуба сви рамене.

- Понякога се чудя.

- А аз, не - каза Андромаха. - Свирепи мъже бродят по света с меч и огън. Горят, избиват и изнасилват. А боговете им се възхищават. Ако това е истина, не виждам защо биха наказали две жени заради любовта им една към друга. А ако греша и боговете наистина ни мразят заради удоволствието ни, значи не заслужават да ги почитам.

Внезапно Хекуба се разсмя.

- О, ти наистина толкова много приличаш на мен! И си много по-подходяща за Хектор от блудкавата си сестра. Но говорехме за Приам. Той няма да те изнасили. Ще се опита да те съблазни или да намери друг начин да те принуди да се съгласиш. Коварен е. Мисля обаче, че ще изчака, докато умра. Така че имаш още известно време свобода.

- Как някой може да обича подобен мъж? - попита Андромаха.

Хекуба въздъхна.

- Той е властен и понякога жесток. Но в него има и величие. - Тя се усмихна. - Когато го опознаеш повече, ще го видиш. - Очите й се насочиха обратно към Лаодика. - Е, момиче, няма ли да целунеш майка си?

- Да - отвърна сковано принцесата, пристъпи напред и коленичи. Затвори очи и бързо докосна устни до бузата на майка си, а после отстъпи бързо. Царицата миришеше на карамфил - наситен аромат, от който й призля.

Слугите донесоха столове и хладни напитки и те седнаха заедно. Парис се оттегли да чете някакъв свитък. Лаодика не знаеше какво да каже. Сега си даваше сметка, че майка й умира я сърцето я болеше. Отново се чувстваше като дете - нещастна, сама и лишена от обич. Дори на прага на смъртта, майка й нямаше мила дума за нея. Стомахът й се сви и разговорът между Андромаха и Хекуба се превърна в бръмчене на пчели. Майка й извика още слуги, за да вдигнат красиво изрисувани паравани около тях, които да ги пазят от слънцето. Но Въпреки че сянката бе добре дошла, тя по никакъв начин не облекчи напрежението на Лаодика.

После дойде Хеликаон и настроението й отново се оправи. Стана от стола си и помаха на младия принц, докато той се приближаваше по тревистия хълм. Касандра вървеше до него. Като видя Лаодика, дарданецът се усмихна.

- По-красива си от всякога, братовчедке - каза й той и я прегърна. Искаше й се никога да не го пуска, затова го задържа по-дълго и го целуна по бузата.

- В името на боговете, Лаодика, трябва ли винаги да се правиш на курва? - попита майка й.

Грубостта на тона й я стресна. Беше извършила най-ужасното нарушение на протокола. Един гост трябваше първо да поздрави царицата. Хеликаон се наведе и я целуна по челото. После й намигна и устните му оформиха едно: „Не се притеснявай!” Той коленичи до стола на царицата.

- Доведох Касандра, както поиска.

- Никой не ме е довел - обяви момиченцето. - Дойдох, за да те направя щастлива, майко.

- Ти винаги ме правиш щастлива, миличка - отвърна Хекуба. - А сега поседни с нас, Хеликаон. Казаха ми, че си се бил с пирати, че и си ги запалил.

- Денят е твърде хубав, за да го разваляме с истории за дивачество и кръвопролития - отговори Хеликаон. - А и господарката Андромаха вече знае за битката и изхода от нея. Тя беше на плажа.