Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Аргуриос го изгледа внимателно.

- Ти си човек, който си е спечелил омразата на цяла Микена. Сигурно разбираш, че когато обявят смъртта ти, в царството ми ще се възцари щастие.

- Не се и съмнявам - отвърна Хеликаон и се спря, за да се извърне към война. - В Микена се радват винаги, когато някой страда или изгуби земите си. Вие сте народ, който се храни от смъртта и чуждото нещастие.

Аргуриос сграбчи дръжката на меча си. За миг Хеликаон очакваше войнът да го предизвика. После микенецът заговори, а гласът му трепереше от едва сдържана ярост:

- Законът на пътя ми забранява да отговоря на тази обида. Повтори я на плажа и ще те убия.

С тези думи той го изпревари и Глаукос се затича, за да го догони. Зидантас се приближи до Хеликаон и въздъхна.

- Каква весела компания си ни избрал - каза той.

- Не аз ги избрах, Вол. Одисей ми предложи да ги взема.

- Защо?

- Вероятно защото някъде напред по пътя ще има микенски убийци, търсещи смъртта ми.

- О, в това има много смисъл - измърмори Зидантас. - Чакат ни убийци и затова Одисей ни предлага да им доведем подкрепления. Нека се върнем на плажа да вземем още мъже.

- Знаеш ли, Вол, в някои отношения ти си същият като микенците. Изобщо не се интересуваш от други култури. Не, няма да слезем обратно. Ще продължим… и ще видим какво ще стане.

- Това място не е подходящо за битка - отбеляза Зидантас. - Една погрешна стъпка и човек ще падне от ръба. А пътят надолу е дълъг.

Хеликаон не отговори. Вместо това ускори крачка, за да не изостава от микенците. Малко по-нагоре пътеката сви наляво. В камъка бяха издялани стъпала. По-нататък пътят се разширяваше. Там имаше няколко пещери, където можеха да се скрият въоръжени мъже.

- Скоро ли? - прошепна Зидантас.

- На върха на стълбите, поне така мисля. Не ги нападай, Вол. Изчакай да видиш какво ще стане.

Те се изкачиха по стъпалата, като се придържаха близо до двамата войни. Малко по-нагоре Аргуриос стигна до върха и внезапно спря. Хеликаон го настигна. Пред тях стояха шестима мъже, всички облечени в кожени нагръдници и с къси мечове в ръце. Не ги нападнаха, изглеждаха объркани и несигурни. Един от тях погледна Аргуриос.

- Отстъпи, братко, работата ни не е с теб.

- С удоволствие бих го сторил, идиот такъв! - извика микенецът. - Но знаеш Закона на пътя. Ако човек върви в компанията на други пътници, е длъжен да се изправи срещу всяка опасност с тях.

- Това е микенски закон за микенски пътници - възрази мъжът.

- Аз съм в компанията на Хеликаон - отсече Аргуриос. - мразя го не по-малко от вас, но ако го нападнете, ще съм длъжен да се бия рамо до рамо с него. Познавате ме и знаете уменията ми. Всички ще измрете.

- Нямаме избор - каза войнът. - Въпрос на чест.

Мечът на Аргуриос изсвистя.

- Тогава умри като човек с чест.

- Чакайте! - намеси се Хеликаон и пристъпи напред. - Не ми се ще да проливаме кръв тук, но ако искате битка, нека решим всичко в двубой. - Той посочи война, стоящ пред Аргуриос. - Ти и аз, микенецо. Или който и да е от другарите ти, когото избереш.

- Аз ще се бия с теб, изчадие! - извика мъжът.

Хеликаон извади меча си.

Войнът вдигна оръжие и нападна. Хеликаон го посрещна и блокира удара, а после заби рамо в гърдите му и го отблъсна. Микенецът отново атакува, опитвайки се да намушка противника си. Хеликаон го спря и контрира с лекота. Нападателят му нямаше опит с меча и се опитваше да компенсира с агресивност, затова той изчака подходящия момент, блокира едно дивашко замахване и сграбчи китката, с която мъжът държеше меча си. После изви крак зад коляното на врага си и го събори. Войнът се стовари тежко по гръб. Мечът на Хеликаон докосна гърлото на поваления.

- Приключихме ли? - попита той.

- Да - отвърна микенецът с омраза в очите. Хеликаон се отдръпна от него и се обърна към другите.

- Чухте го - каза той и прибра меча си в ножницата. - Приключихме.

Движение от ляво го накара да се обърне рязко. Мъжът, когото бе пощадил, се беше изправил тихо на крака и тичаше към него с вдигнат меч. Хеликаон нямаше време да извади собственото си оръжие. В този момент Аргуриос скочи между тях и преряза с меча си гърлото на нападателя. Човекът падна назад с клокочещ вик, а от врата му избликна кръв. Докато тялото на умиращия войн се гърчеше в прахта, Хеликаон се обърна към петимата останал и мъже.

- Върнете се на кораба си - нареди им той. - Тук ви чака само смърт и нямате шанс за победа.

Те останаха неподвижни и той видя, че се готвят да го нападнат. После се разнесе гласът на Аргуриос: