Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Прекрасно. Един от най-добрите, които съм държал.

После огледа ръба на бронзовото острие под светлината на една лампа. Окото му на войн забеляза блясъка. Бронзовите мечове бяха прословути с предателската си природа. Ако станеха твърде меки, се изкривяваха по време на битка. Ако пък ги направиш прекалено твърди, се чупеха при удар. Но този меч изглеждаше различен.

- Изработен е от майстор - каза царят. - Никога преди не съм виждал такъв.

Хеликаон бе твърде умен, за да не разбере какво се очаква от него.

- Радвам се, че ти харесва, приятелю, защото го донесох като подарък за теб - каза той. После извади ножницата от колана си и я подаде на Кигон.

Царят се засмя.

- Ти добре познаваш сърцето на стария войн. Ето! - извика той на Аргуриос. - Боец като теб ще оцени оръжието.

Той хвърли меча във въздуха. Микенецът го хвана с лекота и Кигон забеляза блясъка на задоволство в очите на мъжа, докато преценяваше баланса на острието.

- Съвършен е. - Гласът на Аргуриос издаваше възхищението му.

- Кой знае - промърмори царят, докато прибираше оръжието. - Може да ми се наложи да го използвам скоро. Но сега искам да си почина.

Гостите се поклониха и тръгнаха към вратата.

- А! - извика царят. - Само за момент, Хеликаон.

Аргуриос и Глаукос излязоха. Хеликаон изчака на прага.

Кигон му направи знак да затвори вратата и да се върне.

- Седни и нека си поговорим.

- Мислех, че си изморен, приятелю.

- Компанията на микенците винаги ме изморява. - Той вдигна гарафа с вода и напълни чашата си. - Като цяло са неприятен народ. Сърца на лъвове и умове на змии. Затова и исках да говоря с теб насаме. Въпреки че Аргуриос ми изглежда по-добър от повечето си сънародници. - Кигон погледна Внимателно госта си. Лицето на Хеликаон беше пребледняло, а около очите му се виждаха напрегнати бръчки. - Зле ли ти е, приятелю?

- Не. Само малко главоболие. И вече отминава.

Кигон наля втора чаша с вода и я предложи на госта си.

- Обикновено имам на разположение двойно повече войници, когато на брега пристигнат кораби. Преди четири дни обаче хетите ми поискаха петстотин бойци и войските ми са разпръснати.

- Петстотин? Да не се боят от египетска инвазия?

- Тя вече е започнала. Армията на Египет се движи през Палестина. Насочили са се на север. Хектор и троянска конница от хиляда души са се присъединили към хетите, за да ги спрат. Дебелият меонийски търговец е видял преминаването им преди три дни. Очакват ни интересни времена. Мисля, че светът ще се промени. Твърде много царе. Твърде много въоръжени мъже с твърде малко работа. Хетската империя е в предсмъртни гърчове. Ще я замени нещо ново.

- Не и Египет - отвърна Хеликаон. - Те са чудесно подготвени за пустинен бой, но войските им са прекалено леко бронирани за битка в северния климат. А и Хектор няма да бъде надвит. Троянският кон е непобедим в битка.

- Ами микенците?

Това изненада госта му.

- Микенската империя е на запад. Нямат нито корабите, нито хората, за да нахлуят на изток.

- Агамемнон е човек с нови амбиции. Това обаче не е най-належащият ми проблем в момента. Тревожа се за морето. Търговският сезон почти приключи, но аз се чудя дали египтяните няма да се опитат да спуснат войски на моя бряг. Това би било чудесно отвличане на вниманието. За да спра тази заплаха, мога да използвам… да видим… десет галери, поне до пролетта.

Кигон се усмихна вътрешно, виждайки промяната в изражението на Златния. Очите на дарданеца се присвиха, а умът му претегляше цената. Не искаше да изгуби приятелството на могъщ цар, но и не желаете да се окаже враг на могъщия Египет. Като търговец, се нуждаеше от достъп до египетските пристанища, за да продава маслата си, медните си съдове и микенските делви. Оттам пък товареше стоки като злато, сол, алабастър и папируси. Кигон се облегна. Знаеше какво мисли Хеликаон. Подобно нападение, с всичките му неудобства, бе много малко вероятно, а даването на галерите и екипажите под наем на Кигон, щеше да му осигури доход през бедните зимни месеци, когато търговията по Великата зеленина беше съвсем слаба.

- Десет няма да ти стигнат, за да спреш едно нашествие - каза внезапно Хеликаон.

- Наел съм и други. Затова и Коланос е тук. Трите му галери сега са част от флотата ми. Има и други капитани, който плават насам за през зимата.

- Ще ти продам десет кораба - продължи Хеликаон. - Те ще са твои, за да правиш с тях каквото поискаш. Ще си ги купя обратно през пролетта на същата цена, стига да не са повредени. Ти сам трябва да си осигуриш платна. Черният кон на Дардания не бива да бъде виждан в никоя война.