Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Едър мъж, казвате?

- Да.

- Ще наредя на капитаните си да бдят за него. Има ли си име?

- Да, но не би го използвал. Намерихме капитана на един кораб, който отплавал към Кипър, и той описа подобен човек. Тогава той се нарекъл Гершом.

- Значи може би трябва да го търсите в Кипър.

- Така е, както и във всяка друга земя.

Разказвачът приключи историята си и получи учтиви, макар и не особено ентусиазирани аплодисменти. Той се поклони на гостите и излезе от мегарона със зачервено лице.

Кигон стана от стола си и благодари на всички, че са го почели с компанията си. После направи знак на Хеликаон и микенците да го последват и тръгна през коридорите на двореца към личните си покои. Там излезе на висок балкон, който гледаше към тъмното море. Нощният вятър бе хладен и освежаващ.

- Изглеждаш изморен, приятелю - каза Хеликаон. Китон се обърна да го посрещне.

- Войните ме уморяват по-малко от пировете - каза той. После погледна към двамата микенци зад Златния. Първият бе строен, със свирепи очи и очевидно кален в множество битки. Вторият беше по-млад и в погледа му се четеше слабост. Хеликаон му ги представи и царят ги покани да влязат. Стаята бе широка, с няколко дивана и два открити балкона, позволяващи на бриза да разпръсва дима от лампите по стените.

- Чувал съм за теб, Аргуриос - каза той, когато гостите се приближиха. - Удържал си мост по време на войната с мирмидонците. Казват, че през онзи ден си убил седемнадесет мъже.

Забеляза с удоволствие изненадата на лицето на другия.

- Не знаех, че тази история е стигнала толкова далеч - отвърна Аргуриос. - Но убих само девет. Останалите бяха просто ранени и изтеглени от сражението.

- Историите за герои често са преувеличени - каза Кигон. - Чувам, че си близък спътник на цар Агамемнон.

- Имам честта да съм негов последовател.

- Ти си вторият последовател, който слиза на плажа ми тази нощ. И господарят Коланос е тук. Приятели ли сте?

- Повечето приятелства се коват в битка. Никога не съм се бил рамо до рамо с него.

- Казват ми, че сега го смятат за пръв сред последователите на Агамемнон и царят му имал голямо доверие.

- Царят има доверие на всичките си последователи - отвърна Аргуриос. - Те печелят тази чест с вярност към него и с делата си в полза на родината.

Кигон кимна.

- Разбирам.

„Но ти не го харесваш, помисли той. От ревност ли, или има друга причина?” Царят седна на един диван и покани и гостите си да се настанят. Аргуриос и Хеликаон се разположиха с гръб към стената, а Глаукос - към вратата.

- Двама от екипажа на Коланос са умрели тази нощ - един плажа и още един на пътя към моя дворец - каза царят.

Аргуриос не каза нищо. Кигон погледна Хеликаон.

- Направих забележка на капитана на стражата. Не е отделил достатъчно мъже за патрулите на брега. А сега, Хеликаон, приятелю, искам да те помоля за една услуга. Невястата на Хектор чака тук вече почти десет дни. Много бих искал да я видя качена на кораб за Троя.

Хеликаон изглеждаше изненадан.

- Мислех, че тя вече е там.

- Е, тук е. И съчувствам на Хектор. Времето, което прекара при мен, е като цял сезон. В името на боговете, езикът й може да пререже и камък. Изненадан съм, че Приам е избрал подобна вещица за най-големия си син. Трябва да си пиян или упоен, преди да качиш такава кранта на борда си. Така че ще ме спасиш ли от нея?

- Разбира се, приятелю. Макар да бях чувал, че момичето е чаровно и срамежливо.

- Палесте може и да е била. Но тя умря. Сега Хектор ще вземе сестра й Андромаха. А думите „чаровна” и „срамежлива” просто не се връзват с нея. - Кигон се изкикоти. - Била е жрица на Тера. Чувал съм истории за онези жени. Те не обичат мъжете, това поне е сигурно.

- Всички сме чували истории за онези жени - намеси се рязко младият Глаукос. - Ако са верни, би трябвало да ги запечатат живи в тежки сандъци и да ги хвърлят в морето.

Кигон прикри изненадата си при този изблик на микенеца.

- Интересна мисъл - отбеляза той след малко. - Кажи ми, същото ли трябва да се прилага и спрямо мъжете, който търсят удоволствието с други мъже?

- Не говорех за мъже - отвърна Глаукос. - За една добра жена е дълг да получава сексуално удоволствие само от мъжа си и от никой друг.

Кигон сви рамене и не каза нищо. Глаукос беше идиот. Царят насочи отново вниманието си към Хеликаон.

- Чудесен меч си имаш.

Златния извади оръжието, огледа го и му го подаде. Върху подсилената дръжка нямаше украса, но острието бе красиво изработено и със съвършен баланс. Кигон стана, отстъпи замахна два пъти във въздуха.