Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Андромаха изгледа грозника и го видя в нова светлина. Зад неговите измислици имаше някаква трогателна искреност и обаяние, което преодоляваше защитите й почти без да го усети.

- Видя ли нападението над Хеликаон? - попита той внезапно.

За миг тя не разбра какво има предвид, после си спомни убиеца.

- Да, видях го. Хеликаон е мъжът с дългата черна коса?

- Той е близък приятел с Хектор. Може да ти разкаже за него много повече от мен.

- Защо искаха да го убият?

Одисей сви рамене.

- Нощта е твърде приятна, за да я прекараме в скучни истории за търговци, пирати и стари вражди. Питай ме нещо Друго.

- Хеликаон ли е приятелят ти, който е казал, че приличам на богиня?

- Да. Никога не съм го виждал толкова омаян. Разбира се, като те срещнах, го разбирам.

Тя се наведе към него.

- Нека не играем повече игри, Одисей. Зная каква съм. Висока и обикновена, крава за разплод на един троянски принц. Нямам нужда от лъжливи ласкателства.

- А аз не ти предлагам това. Така е, не си хубавка. Но пък доколкото мнението ми има стойност, съм съгласен с Хеликаон. Наистина си красива.

- Той ли го каза?

- Нарече те богиня. Аз просто придавам малко цвят на стенописа.

Андромаха забеляза, че той постоянно поглежда пътеката към двореца.

- Отегчавам ли те, царю на Итака?

Одисей се изкикоти смутено.

- Не, ни най-малко. Просто… чакам Хеликаон да се върне.

- Мислиш, че отново ще се опитат да го убият?

- О, почти със сигурност. - Тя го видя да си поема дълбоко дъх, а после да се отпуска. Следвайки погледа му, забеляза група мъже, които носеха тяло надолу по пътеката. - Забелязвам обаче, че не са успели - добави щастливо.

- Той син ли ти е… или любовник? - попита тя.

- Синът ми умря - отвърна Одисей. - И не, Хеликаон не ми е любовник. Вкусовете ми никога не са криввали в тази посока. Което на младини ме дразнеше. Имах чувството, че изпускам нещо важно, на което всичките ми приятели се наслаждаваха. Не, мисля за него почти като за син. Или може като за би по-млада версия на човека, който ми се иска да бях. Ако в това има някакъв смисъл.

- Искало ти се е да си красив?

- Определено! Като млад бог!

- А Пенелопа щеше ли да те обича повече тогава?

Той въздъхна.

- Ти си сурова жена. Ще ми кажеш ли името си?

- Андромаха от Тива.

- А! Познавам баща ти Ектион. Не бих казал, че го харесвам много.

Тя се разсмя.

- Никой не го харесва. В живота му няма нищо ценно… освен онова, което може да се изтъргува за сребро.

- Ще срещнеш много хора като него. Новият ти баща, цар Приам, е такъв. Не ти ли се струва странно, че от подобни мъже излизат такива чудесни деца? Хектор е щедър и храбър. Младият Парис е нежен и умен. Дори странната малка Касандра не носи и капка злоба. А твоят баща е отгледал теб, Андромаха. И в теб виждам велика душа.

- Може би бъркаш интелигентността с одухотвореност, Одисей.

- Не, момиче, аз не правя грешки в преценката си за хората. Имам две дарби, които винаги са ми служили. Мога да създавам велики измислици и да чета сърцата на мъже и жени. Ти си като моята Пенелопа. Както сама каза, интелигентна. Освен това си топла, открита и почтена. И имаш смелост и чувство за дълг. Баща ми веднъж каза, че един мъж е щастлив, ако открие жена, с която може да “язди” бурята. Ти си такава жена и Хектор е голям щастливец.

- Неговото щастие не ме засяга - отвърна тя. - Ами моето?

- Нека разберем - каза той и стана от камъка.

- И как ще стане това?

- Ще намерим Аклид. Най-добрият гадател в Ликия. Е… когато не е пиян или упоен. Той е от пустинната страна отвъд Палестина. Много гадатели идват от пустинята. Ще прочете бъдещето ти.

- Да, и ще ми каже, че ще имам девет деца, ще съм богата и щастлива и ще живея дълго.

- Нима се боиш от един гадател, Андромаха от Тива? - подразни я той.

- Не се боя от нищо, Одисей от Итака.

- Тогава ела с мен.

Той протегна ръка и тя му позволи да й помогне да се изправи. Заедно навлязоха сред редиците навеси край брега, покрай съвкупяващите се двойки и пияните моряци, и огньовете, около които мъжете пееха песни за страст. Накрая стигнаха до малка палатка под скалите, пред която имаше дълга опашка. Одисей предложи да почакат малко и може би да си намерят нещо за ядене. Андромаха не искаше да се връща толкова скоро в двореца, Затова се съгласи. Минаха покрай редица навеси с храна и той натрупа огромно количество месо и хляб на един дървен поднос. Андромаха си избра малък сладкиш с напоени с мед плодове и заедно седнаха на една ниска стена близо до водата.