Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Аз имам лък, който никой друг не може да обтегне - каза й Одисей. - Много ми е смешно да гледам как силни мъже почервеняват от усилие. Могъщо оръжие. Веднъж пуснах стрела към луната. На нея имаше въже и така я използвах, за да изтегли кораба ми от плажа.

- Доста здраво въже ще да е било - отбеляза Андромаха.

Той се засмя.

- Харесваш ми, момиче. Откъде идваш в действителност и какво правиш тук сред курвите и моряците?

- Откъде знаеш, че не съм курва?

- И да беше, пак не би стояла тук, защото на този плаж няма мъж, който да може да си позволи цената ти. Е, с изключение на Хеликаон, може би. Та какво си?

- И къде ми е мястото? - попита го.

- Как къде, в някоя от историите ми, разбира се. Приятелят ми беше прав. Наистина приличаш на богиня. Но не си, нали?

Той седна на един камък до нея. Сега луната бе пълна и Андромаха видя, че лицето му, макар и грозно, носеше някакво момчешко очарование.

- Аз съм Одисей - представи се мъжът. - А ти не отговори на въпроса ми.

_ Да, богиня съм - отвърна тя. - Ще те оставя да познаят коя.

- Артемида Ловджийката.

- Значи не Афродита? Какво разочарование.

- Не съм много наясно как изглеждат боговете в действителност - призна той. - Но мисля, че богинята на любовта би имала по-големи цици. И очите й ще са топли и подканващи. Не, мисля, че Артемида ти отива повече. Кажи ми, че можеш да стреляш с лък.

Андромаха се засмя.

- Наистина мога.

- Знаех си! Някоя от тези смешни египетски глезотии или истински фригийски лък от рог, дърво и кожа?

Тя се усмихна.

- На Тера имахме и двата вида и да, предпочитам фригийския.

- Аз имам лък, който никой друг не може да обтегне - каза й Одисей. - Много ми е смешно да гледам как силни мъже почервеняват от усилие. Могъщо оръжие. Веднъж пуснах стрела към луната. На нея имаше въже и така я използвах, за да изтегли кораба ми от плажа.

- Доста здраво въже ще да е било - отбеляза Андромаха.

Той се засмя.

- Харесваш ми, момиче. Откъде идваш в действителност и какво правиш тук сред курвите и моряците?

- Откъде знаеш, че не съм курва?

- И да беше, пак не би стояла тук, защото на този плаж няма мъж, който да може да си позволи цената ти. Е, с изключение на Хеликаон, може би. Та какво си?

- Как точно определяш коя жена е курва? - контрира го тя.

- О, игра. Обичам да играя игри. Много добре… какво е курвата? Жена, която има дарбата да смекчи нрава на всеки корав мъж. Жрица на Афродита, наслада за моряците, които копнеят по жените и домовете си.

- Това не е игра - отвърна рязко Андромаха. - Курвата е жена, която предлага тялото си на мъж, когото не обича, за пари, дрънкулки и подаръци. Не съм ли права?

- Предпочитам моята версия, но пък аз съм романтичен. И все пак да, и двете определения са точни - съгласи се той.

- Значи съм курва, защото тялото ми е предложено на мъж, когото не обичам, в замяна на богатства и сигурност.

- Ах! - извика Одисей. - Трябваше да попиташ каква е разликата между царската щерка и курвата. Тогава щях да ти отговоря „цената”. Е, кой е късметлията?

Андромаха погледна грозното лице и обмисли дали да не го прати да си върви. Но в компанията му имаше нещо успокояващо и тя се чувстваше добре край него.

- Хектор от Троя - каза тя накрая и видя, че очите му се разшириха.

- Можеше да е много по-зле. Хектор е добър човек.

- С което искаш да кажеш, че се налива, докато падне на пода, оригва се на масата и не спира да води войни, за да печели слава. Дано боговете ни избавят от такива добри хора. Ти женен ли си, Одисей?

- Да, женен съм. И съм най-щастливият човек във Великата зеленина, защото жена ми е Пенелопа. И тя ме обича. - Той се изкикоти. - Винаги щом го кажа, се изпълвам с почуда. Напълно неразбираемо ми е какво намира в мен.

- Значи наистина си щастливец, както казваш. Но пък предполагай, че моряците се женят само по любов. Това ги прави много по-богати от царете.

- Ами да, предполагай, че е така. Налага ми се обаче да отбележа, че аз съм цар.

- Който стреля по луната? - попита Андромаха с усмивка.

- Знам, че не приличам на цар, но съм такъв. Владея остров Итака и Пенелопа е моята царица. И преди да попиташ, не - не се оженихме по любов. Баща ми уреди съюза. Срещнахме се в деня на женитбата.

- И предполагам, че сте се влюбили в мига, в който очите ви са се срещнали?

- Не. Мисля, че ме намрази веднага щом ме видя. Не е трудно да разбереш защо. Първите няколко месеца бяха… как да го кажа, неспокойни. После се разболях и ме втресе. Едва не умрях. Тя се грижеше за мен. Каза, че съм говорел в треската. Така и не сподели какво съм наприказвал, но по някакъв начин след това нещата бяха различни. Започнахме да се смеем заедно, след това да се разхождаме сред скалите. И един ден… - Той сви рамене. - Един ден просто осъзнахме, че се обичаме.