Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Той прочисти гърлото си от прахта на пътуването и им извика чуждоземните думи, на които го бяха научили:

- Идвам от Хатусас. Нося послание за цар Приам!

Поканиха го да влезе и той бавно се приближи до портата. Двама конници го посрещнаха, други двама застанаха от двете му страни, а последните изостанаха зад гърба му. Всички бяха въоръжени и бронирани и не продумаха през целия път из тъмните улици. Хузияс се оглеждаше наоколо си с любопитство, но светлината на факлата не му позволяваше да види много. Малко по малко се изкачиха до цитаделата.

Минаха през дворцовите порти и се спряха пред огромна сграда, оградена с червени колони и озарена от стотици факли. Ездачите слязоха от конете си и изчакаха, докато от двореца не излезе мъж, облечен в дълга бяла роба. Лицето му бе сиво, а очите - зачервени и воднисти. Той се загледа в Хузияс.

- Ти ли си имперският пратеник? - попита рязко.

Хетът с облекчение чу, че мъжът говори родния му език.

- Да - каза той с гордост. - Пътувах ден и нощ, за да донеса важно послание на троянския цар.

- Дай ми го!

Човекът протегна ръка нетърпеливо. Хетът извади безценния свитък. Беше увит около пръчка и запечатан с имперския печат, а после поставен в дървена тръба и запечатан отново от двата края. Хузияс церемониално подаде кутията на мъжа с воднистите очи, който почти я грабна от ръцете му и едва погледна печатите, преди да ги счупи и да развие хартията. След малко се намръщи и Хузияс видя на лицето му разочарование.

- Знаеш ли какво гласи? - обърна се троянецът към младежа.

- Да! - отвърна той важно. - Казва, че императорът идва.

В ДНИТЕ СЛЕД ПЪРВАТА Й СРЕЩА С АРГУРИОС, Лаодика откри, че все по-често мисли за микенския войн. Това беше много странно. Той не изглеждаше добре като Хеликаон или Агатон. Чертите му бяха твърди и резки. Определено не беше чаровен, а не изглеждаше и безпределно интелигентен. И все пак бе започнал да завладява мислите й по особено притесняващ начин.

Докато бяха заедно на плажа, тя усети почти майчински копнеж, желание да му помогне да възвърне физическата си сила, да го гледа как отново се превръща в мъжа, който е бил. Или поне така бе започнало всичко. Сега мислите и бяха по-вманиачени и тя осъзна, че й липсва.

Ксандер и каза за войника, който бе вървял с Аргуриос до брега, и за това как се бе отнасял с огромно уважение към него. Лаодика познаваше Полидорус и го повика при нея един следобед, когато русият мъж не беше на пост и се разхождаше из дворцовите градини.

- Чудесен ден - започна тя. - За това време на годината, де.

- Така е - отвърна той. - Нуждаеш ли се от нещо?

- Не, никак даже. Исках… да ти благодаря за учтивостта към ранения микенец. Момчето Ксандер ми разказа.

Полидорус изглеждаше объркан и тя усети как смущението се надига и в нея.

- Извинявай. Очевидно те бавя. В Долния град ли слизаш?

- Да, ще се срещам с родителите на бъдещата си жена. Но първо трябва да им намеря дар. ‘

- Познавам един търговец на Улицата на Тетида. Занимава се със сребро и прави най-красивите малки статуи на Деметра и малката Персефона, които съм виждала. Казват, че носят късмет.

- Чувал съм за него, но се боя, че не мога да си позволя подобно нещо.

Сега Лаодика вече се чувстваше глупаво. Разбира се, че не можеше. Той беше войник, а не благородник с богати имения или конни стада и кораби. Полидорус зачака и моментът стана неудобен и за двамата. Накрая тя си пое дълбоко въздух.

- Какво знаеш за микенеца?

- Той е велик войн - отвърна Полидорус и се отпусна. - Чух за него още като дете. Участвал е в много битки, а под властта на стария цар на два пъти е бил шампион на Микена. Чувала ли си за моста на Парта?

- Не.

- Микенците отстъпвали. Голяма рядкост! Били прекосили моста, но врагът им ги преследвал. Аргуриос останал там и приканил противниците си да го убият. Те го нападали поединично, но той побеждавал всеки шампион, когото пратели.

- Защо просто не са го атакували вкупом? Един мъж не е можел да ги спре всички, нали?

- Предполагам, че не. Може би са оценявали смелостта му. А може би са искали да се пробват срещу най-добрия. Не зная.

- Благодаря ти, Полидорус - каза тя. - А сега трябва да вървиш за подарък. - Той сведе глава и се обърна. Изведнъж и дойде идея и тя се поддаде на импулса. Пресегна се и го хвана за ръката. Младият войник бе шокиран. - Иди при търговеца - добави Лаодика с усмивка. - И му кажи, че аз съм те пратила. Избери някоя красива статуя и го инструктирай да дойде при мен за заплащането.