Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Не. Родителите ми умряха преди години.

- А жена у дома?

- Не.

Лаодика остави тишината да продължи. Загледа се към залива. Сега имаше малко кораби и само няколко риболовни лодки.

- Беше много груб с Диос - каза тя.

- Не ми хареса начинът, по който говореше с теб - каза и той и принцесата видя в очите му ново пробудил се гняв.

Слънцето се заспуска по небето и Лаодика се завъртя към микенеца.

- Трябва да се прибирам.

- Ще ме посетиш ли отново?

Нервността му беше очевидна и я изпълни със сигурност, която рядко изпитваше в компанията на мъже.

- Може да дойда утре.

Той се усмихна.

- Надявам се да го сториш.

През следващите десет дни тя идваше всеки ден и те разхождаха заедно по великите стени. Говореха малко, но на нея тези мигове й харесваха повече от всичко друго, което можеше да си спомни. Особено когато се подхлъзна по едно стъпало и ръката му се обви около нея, преди да е паднала. Лаодика се облегна на него, с глава, положена на рамото му. Беше прекрасно и й се искаше да продължи завинаги.

Но на единадесетия ден пристигна императорът и светът й се срина.

Андромаха не помнеше някога да е виждала толкова висок мъж, колкото хетския владетел. Хатусилис бе дори по-висок от Приам, а и на същата възраст, но се изгърбваше, докато ходеше, и Андромаха бе сигурна, че го болят петите, защото ги влачеше леко, сякаш го бе страх да ги вдигне от земята.

Беше кльощав, а косата му бе намазана обилно с масло и пригладена назад, наполовина покрита с малка шапка. Той огледа огромния позлатен мегарон на Приам. Със своите простити, неукрасени кожени дрехи за езда изглеждаше странно, не на място тук. Беше дошъл в града на кон, но Андромаха знаеше, че хетската армия е на стан в равнината на Симоея, докато императорът почива, и че е пътувал през по-голямата част от пътя от столицата си в голяма и удобна колесница.

Хатусилис носеше два извити меча - един на кръста и един в ръката си, изваден от ножницата - и тя се зачуди какви ли напрегнати преговори са се състояли между двете страни от зазоряване насам, че да му го позволят. За него се грижеха група евнуси и съветници, всеки от които облечен с разноцветна пола, пристегната на кръста със златни нишки. Някои имаха ярки шалове, а други бяха гологърди. И разбира се, никой друг не носеше оръжие.

До рамото на императора стоеше един огромен полугол телохранител. Мускулите му бяха толкова много, че изглеждаше по-скоро като украшение, отколкото като реална защита.

Хатусилис III, императорът на хетите, прекоси половината мегарон и спря. Приам, който седеше пред позлатения си трон, пристъпи да го посрещне, придружаван от Политес и Агатон. Последва пауза, докато двамата мъже се гледаха в очите, а после троянският цар се поклони леко. Дали това му се бе случвало някога преди? Андромаха се съмняваше. Единствено тревогата му за Хектор го бе накарала да направи този жест, предполагаше тя, дори и към императора си.

- Поздравявам те - каза Приам на висок глас, но без ентусиазъм. - За нас е чест да те приветстваме в Троя. - Всяка учтива дума сякаш му костваше усилия. Той добави с равен тон: - Народът ни ликува.

Малък плешив мъж, облечен в роба на жълти и зелени ивици, заговори тихо на императора. Андромаха осъзна, че това е преводач.

Хатусилис се усмихна леко и заговори. Дребосъкът преведе:

- Троя е ценно васално царство на Великата Хетска империя. Императорът винаги е загрижен за поданиците си.

Лицето на Приам почервеня от гняв.

- Като васал, за мен е чест да водя битките на императора вместо него. Казаха ни, че Троянският кон е спечелил голяма победа при Кадеш за императора.

- Великата хетска армия смаза амбициите на фараоните за поколения напред - отвърна Хатусилис. - Благодарни сме на Троя за смелите й конници.

Приам не можеше да сдържа повече нетърпението си.

- Синът ми не се върна от Кадеш. Носиш ли ми новини за него?

Императорът подаде голия меч на мускулестия телохранител, а после постави и двете си ръце пред сърцето. Мегаронът утихна. Плешивият преводач каза:

- За наше огромно съжаление Хектор е мъртъв. Умря смело за каузата на Хетската империя. - Императорът заговори отново. - Хектор бе наш добър приятел. Спечелил е много битки за империята. Тъмният му поглед се спря върху поразеното лице на Приам и Андромаха видя там истинско съчувствие. Скърбим за него, сякаш е наш собствен син.

Тя чу тиха въздишка до себе си и прегърна Лаодика, когато младата жена залитна към нея. “Хектор е мъртъв, помисли си тя. Хектор наистина е мъртъв.” Сега умът и бе изпълнен до пръсване от различните възможности, но тя ги отблъсна решително, за да чуе думите на Приам.