Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Царят погледна право в черните очи на императора.

- Синът ми не може да умре - каза той, но гласът му трепереше.

Хатусилис направи знак на двама невъоръжени хетски войници и те се приближиха бавно с тежък дървен сандък. Императорът кимна и те го отвориха. Капакът издрънча на каменния под.

- Тялото му бе открито заедно с телата на хората му - продължи императорът. - Били са хванати в капан, заобиколени и избита от египтяните. Докато успеем да го намери, тялото се бе разложило, затова ти нося бронята му като доказателство за смъртта му.

Приам пристъпи напред и бръкна в сандъка. Извади огромен бронзов нагръдник, украсен със злато и сребро. От мястото си Андромаха виждаше, че на тях е изрисуван златен кон, тичащ по сребърни вълни.

- Хектор. Това е Хектор - прошепна останалата без дъх Лаодика.

Хатусилис извади от сандъка богато украсена златна урна;

- Почетохме обичая на народа ви - изгорихме тялото и поставихме костите тук.

Той протегна съда. Когато Приам не помръдна, Политес скочи и пое златната урна от ръцете на императора.

Андромаха никога досега не бе изпитвала толкова противоречиви емоции едновременно. Тъжеше за болката на Лаодика от смъртта на брат й, за загубата, изписана по лицата на хората, струпали се в мегарона - войниците, съветници и дворцовите слуги. Тъжеше дори за Приам, който стоеше неподвижно, хванал нагръдника и с изписано неверие на лицето. В очите, с които гледаше урната, се четеше опустошение.

Ала сърцето и бе изпълнено с непреодолима радост. Ръцете и се вкопчиха в гърлото от страх, че ще извика от щастие. Беше свободна!

После Приам обърна гръб на императора и отиде с несигурни крачки до трона си. Там се свлече, все така прегърнал нагръдника. Откъм хетския антураж се разнесоха шокирани възгласи. Никой не седеше в присъствието на императора. Андромаха погледна към Агатон, очаквайки принцът да се намеси, за да успокои напрежението, но той беше почти парализиран, гледащ баща си с изражение, колебаещо се между тъга и шок. Тя му съчувстваше. После тъмнокосият Диос плавно пристъпи напред и се поклони ниско на Хатусилис.

- Моите извинения, велики господарю. Баща ми е преизпълнен с мъка. Не иска да обижда никого. Приам и синовете му са, както винаги, най-верните ти последователи.

Императорът заговори и думите на преводача проехтяха в притихналия мегарон:

- Няма обида. Когато падне велик герой, е редно, мъжете да изразят истински чувствата си. Смелостта на Хектор наистина спечели за нас битката. Не бих очаквал по-малко от него. Затова и сметнах, че е редно самият аз да дойда в този далечен град, така че всички да знаят, че принцът ви е почитан от онези, на които е служил най-героично.

С тези думи императорът се обърна и излезе от мегарона.

Малко преди мръкване една закачулена и обгърната с наметало фигура се промъкна през Дарданската порта в Долния град. Един от стражите мерна лицето на мъжа и се обърна да сподели нещо с другаря си, но той се намираше по средата на един Добър виц за хет, кон и магаре, така че първият войник се засмя и не каза нищо. В крайна сметка нямаше смисъл да разпитват всеки, който излиза от цитаделата.

Закачуленият се насочи към източната част на града, където инженерите дълбаеха широк защитен ров, предвиден да спира настъпващи коне и колесници. Къщите край него бяха опразнени, за да не пречат обитателите им на работата. Но изкопите бяха разкрили множество погребални делви отпреди много поколения, които сега трябваше да бъдат внимателно изровени и преместени на друго място, югоизточно от града.

На светлината на сивкавия здрач мъжът откри бяла къща с жълт знак като следа от лапа на вратата. Той се огледа и бързо влезе в изоставеното жилище. Зачака в сенките. Не след дълго към него се присъединиха още двамина.

- Тук ли си? - попита тихо мъж с червеникава коса.

Закачуленият излезе от сенките.

- Тук съм, Ерекос.

Гласът на микенския посланик издаваше напрежението му:

- Без имена, принце, моля те.

Другият мъж изсумтя.

- Това скривалище е добре избрано. На сто крачки околовръст няма никой. Боят се, че призраците на умрелите бродят около тази местност.

- Може и да са прави - каза нервно посланикът.

- Нека не губим време в религиозни спорове - отсече третият висок белокос войн. - Смъртта на Хектор е дар от боговете. Трябва да използваме този шанс.

Последва тишина.

- Ами хетите, Коланос? - попита студено закачуленият. - Мислиш ли, че можем да разпалим бунт, докато императора е в Троя? Имаш ли представа какви войски могат да събере синовете му? А те ще пропищят от радост при такава възможност. Независимостта на града зависи от три прости факта. Плащаме огромни данъци, за да финансираме хетските войни, далеч сме от центъра на империята им и пращаме най-добрите си войни да им помагат. Но мнозина гледат на Троя огромна завист и алчност. Не бива да ги обиждаме или да им даваме възможност да поискат погрома ни.