Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Ще трябва да са много, много добри - увери я Андромаха. - А и мен тълпите не ме плашат.

- Иска ми се да бях като теб - въздъхна Лаодика. - Ако бях… - Тя се поколеба, а после се усмихна. - Но както и да е. Не съм, така че няма значение.

Андромаха пое ръцете на другата жена в своите.

- Чуй ме. Каквото и да виждаш в мен, знай, че го носиш в себе си. Ти си прекрасна жена и аз се гордея, че си моя приятелка.

- Аз съм прекрасна жена - повтори Лаодика. - Но съм на двадесет и три и без съпруг. Всичките ми красиви сестри, освен Креуса, се омъжиха.

- О, Лаодика! Нямаш представа колко много си приличаме всъщност. Бях най-безличната в семейството си. Никой не ме искаше. Затова баща ми ме прати на Тера. Чак когато малката ми сестра умря, Приам ме прие за жена на Хектор. А ти не си безлична. Очите ти са красиви, а усмивката - омагьосваща. Лаодика се изчерви. После погледна Андромаха в очите.

- Помня деня, когато Палесте дойде в Троя. Хареса ми, но беше много срамежлива. На баща ми му допадна, но майка ми изобщо не я одобри. Каза, че е недостойна да се омъжи за Хектор. Спомням си как мама обяви, че е била избрана грешната сестра. Дори тогава знаеше за теб.

- Не знаех. Бедната Палесте. Беше много мило момиче.

- Харесваш ли Хеликаон? - попита Лаодика.

Андромаха не искаше да говори за това и се боеше, че истината би развалила приятелството й с принцесата. Но не можеше да излъже.

- Да, харесвам го.

- А той е влюбен в теб. Видях го.

- Мъжете винаги възвеличават онова, което не могат да имат. Аз ще се омъжвам за Хектор, така че нека не позволяваме мислите за мъже да застават помежду ни. Ти си ми приятелка, Лаодика. Обичам те като сестра. И така, ще дойдеш ли с мен в градините? Би ми помогнало, ако имам приятел наблизо.

- Разбира се, че ще дойда. После трябва да ида в Храма на Асклепий. Мама има нужда от опиатите си.

- Ще те изпратя. Имам един малък приятел, който помага там. Казва се Ксандер.

Когато двете жени се появиха в най-голямата от дворцовите градини, беше късен следобед. Лаодика бе познала и вътре се бяха събрали поне сто човека. Андромаха бе срещала много от тях и преди, но дори сега не можеше да си спомни имената на мнозина. Приам седеше на богато украсен стол, поставен на каменен пиедестал. До него стоеше дъщеря му Креуса - чернокоса красавица със стройна и царствена фигура. Очите й, когато погледна Андромаха, бяха студени и излъчваха неприкрито презрение. Изнеженият изгърбен съветник Политес също беше до царя, както и дебелият Антифон и слабият Диос. Андромаха отново бе поразена от приликата му с Хеликаон. До тях имаше и още един мъж, който бе висок, широкоплещест и златокос. Тя не го бе виждала преди.

- Това е полубрат ми Агатон - прошепна Лаодика ти, че ще има състезание.

В другия край на градините, на около шестдесетина крачки, Андромаха видя малка каруца с широки колела. В центъра й, на един висок кол, бе закачена кожена броня. От двете страни на каруцата бяха завързани дълги въжета.

- Стреляла ли си някога по движеща се цел? - попита Лаодика.

- Не.

- Е, днес ще стреляш. Слугите дърпат въжетата и влачат каруцата напред-назад.

Приам се надигна от стола си и разговорът сред тълпата заглъхна. Агатон и слабият Диос взеха лъкове и отидоха до Андромаха. Лаодика се отдръпна на няколко крачки.

- Днес ще наблюдаваме състезание - обяви Приам с дълбокия си глас. - Андромаха от Тива в полите на Плакос вярва, че троянските лъкове са слаби оръжия и затова ще ни забавлява с върховните си умения. Моите генерали Агатон и Деифоб ще защитават честта на троянските стрелци. И разбира се, победителят ще получи прекрасна награда.

Той вдигна ръка и Креуса пристъпи напред, за да му подаде прекрасно изработен боен шлем, гравиран със сребро и с изрисуван на челото бог Аполон, обтегнал лъка си.

Приам го вдигна високо и следобедното слънце се отрази в лъснатия метал.

- Нека Повелителят на Сребърния лък донесе победа на най достояния! - извика царят.

Андромаха се вбесяваше все повече и повече. Това бе войнска награда, мъжка награда, и предлагането й бе дори повече от прикрита обида към жената стрелец.

- Ще ни удостоиш ли с честта да стреляш първа, Андромаха? - попита Приам.

- Не би било редно, цар Приам - отвърна мило тя. - Сигурна съм, че е редно жената да следва мъжа в този мъжки свят.

- Тогава първи ще е Агатон - каза царят и седна обратно на стола си.

Широкоплещестият принц пристъпи напред и сложи стрела на лъка си. По негова заповед слугите в другия край на градината взеха въжетата и бавно затеглиха каруцата наляво. После мъжете отдясно също затеглиха.