Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Вижте! - извика един от мъжете, сочейки нагоре към бе гащите жени и деца.

Зад хълма малко над тях се бяха появили войници, които се спуснаха бавно в редица с изравнени копия. Жените и децата се втурнаха обратно към града, в опит да избягат от нападателите.

Отчаянието заля Хабусас. От другата страна на острова явно бяха пристигнали още кораби. Клането щеше да е неизбежно.

- Към укреплението! - извика той на събралите се войни.

Затичаха се по тясната улица и излязоха на открито пред дървената стена. Сега съвсем близо зад тях вражеските войници маршируваха с преплетени щитове и вдигнати копия. Щяха да имат съвсем малко време да вкарат всички мъже и никакво - за жените.

Хабусас достигна укреплението и видя, че всички са се струпали пред входа и блъскат по затворените порти.

- Какво става тук, в името на Хадес? - извика той на хората по парапетите. - Отворете портите! Бързо, бързо!

- И защо ни е да го правим? - попита нечий студен глас. Хабусас зяпна нагоре… в лицето на Хеликаон. Дарданецът не носеше броня и беше облечен като прост моряк - със стара захабена туника. Мъжете с него изглеждаха по същия начин, макар да държаха лъкове с поставени в тетивите стрели.

В гърлото му се надигна злоба. Като се изключеха пировете и събранията, укреплението винаги беше празно. Хеликаон просто бе пристигнал по-рано през деня и бе влязъл в изоставената сграда.

- Това е микенска територия! - каза Хабусас, макар да знаеше, че думите са напразни.

Приближаващите по плажа войници оформиха бойна линия с високо вдигнати щитове и протегнати копия. Жените и децата започнаха да пристигат откъм хълмовете и се струпаха около съпрузите и любимите си. Балиос отиде до баща си и вдигна стар кинжал с изронено острие. Хабусас погледна сина си, сърцето му се късаше. Как можеха боговете да са толкова жестоки?

- Хвърлете оръжията си! - нареди Хеликаон.

Асириецът се вбеси.

- За да можеш да ни изгориш ли, копеле такова? Не, не мисля! Хайде, момчета! Да ги избием всички!

Хабусас се хвърли към приближаващата редица, а хората му затичаха след него с крясъци и предизвикателни бойни викове. Откъм укреплението полетяха стрели и войниците се втурнаха да ги посрещнат. Битката беше кратка и брутална. Леко бронираните микенци нямаха шанс срещу облечените в пълно бойно снаряжение мъже на Хеликаон. Хабусас успя да убие двама дарданци, преди да го пронижат в бедрото. Един щит го удари по главата и той падна.

Когато дойде на себе си, откри, че ръцете му са вързани зад гърба и лежи подпрян на стената на укреплението. Раната в крака му гореше като огън и дрехите му бяха пропита с кръв. Около него, под ярката светлина на луната, лежаха другарите, редом, с които се бе бил в продължение на толкова много години. Никой не беше останал жив. Той се опита да се изправи на колене и оттам на крака, а после се запрепъва в търсене на синовете си. Извика ужасено, когато видя тялото на Балиос. Момчето бе пронизано в гърлото и лежеше по гръб.

- О, синко! - промълви той и очите му се изпълниха със сълзи.

Право пред себе си видя Хеликаон, който говореше с един стар войник. Спомни си го от нападението над Дарданос. Това беше генерал… Павсаний, да, така се казваше. Старецът го видя и направи знак на Хеликаон. После Подпалвачът се обърна към него с отрова в погледа.

- Помня те от Залива на сините сови. Ти стоеше редом с Коланос на скалата. Беше там и по време на битката. Хабусас.

- Ти уби сина ми. Та той беше само момче!

Хеликаон помълча за миг и Хабусас видя омразата в очите му. - Но когато заговори, гласът му бе студен и почти лишен от емоция:.. което само го правеше невъобразимо ужасяващ:

- Нямах време да го напоя с масло и да го хвърля горят някоя скала. Но може би имаш и други синове. Ще трябва да разбера.

Думите разкъсаха Хабусас като огнени камшици.

- Не ги наранявай, Хеликаон! Умолявам те!

- Тя умоляваше ли? - попита дарданецът с неестествено спокоен глас. - Молеше ли царицата за живота на нейния син?

- Моля те! Ще сторя всичко! Синовете ми са моят живот! - Хабусас падна на колене. - Моят живот за техния, Хеликаон. Те не са ти сторили нищо.

- Животът ти вече ми принадлежи. - Златния извади меча си и го допря до гърлото му. - Но ми кажи къде да намеря Коланос и може и да съм милостив към децата ти.

- Тръгна си оттук преди три дни. Очакваме го напролет с петдесет кораба. Не зная къде е сега. Кълна се. Бих ти казал, ако знаех. Питай ме каквото друго пожелаеш. Каквото и да е!