Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Най-младият му син Клетис тичаше по ръба на скалата. Той му извика да внимава, а после подкани Балиос да го хване заръка.

- Защо винаги трябва да се грижа за него? - възпротиви се момчето. Той бе на тринадесет, почти мъж, и започваше да къса връзките с детството. - Защо не Паликъл? Той никога не върши нищо.

- Напротив! - отвърна Паликъл. - Помогнах на мама да събере козите, докато ти се криеше в сеното с Ферсия.

- Стига спорове - отсече Хабусас. - Ще правиш каквото съм ти казал, Балиос.

Тринадесетгодишното момче изтича и сграбчи малкия Клетис, който изплака нещастно. Балиос понечи да го удари.

- Да не си го докоснал! - извика Хабусас.

- Но той е толкова дразнещ!

- Той е дете. От тях се очаква да са дразнещи. Аз удрял ли съм те някога?

- Не, татко.

- Тогава следвай примера ми.

Балиос отпраши, влачейки след себе си Клетис.

- И така - прошепна Хабусас на десетгодишния Паликъл Брат ти преследва хубавата Ферсия.

- Няма да му се наложи да я преследва дълго - измърмори момчето. - Тя е по-лоша и от майка си.

Хабусас се засмя.

- Да се надяваме. Майка й е една от най-добрите ми курви.

Паликъл спря да върви и погледна към морето.

- Още кораби, татко.

Асириецът видя, че четирите галери сега са много по-близо до брега, но зад тях идваха още седем.

Събираха се буреносни облаци и морето ставаше все по-сърдито.

От мястото си малко по-напред Балиос извика:

- Още пет, татко! - сочеше на север.

Страхът се заби в него като копие от лед. В този миг той осъзна, че Хеликаон идва, за да дири мъст. Шестнадесет кораба! В най-добрия случай осемстотин вражески бойци. Той остана неподвижен, почти неспособен да приеме онова, което виждаха очите му. Само луд би потеглил с флотата си през Великата зеленина в сезона на бурите. И как се надяваше да избегне гнева на микенците? Хабусас не беше глупак. Той се постави на мястото на Хеликаон и обмисли ситуацията. Единствената надежда на дарданеца да избегне войната беше като не остави никой жив, за да го набеди за нападението.

Той ще трябва да ни избие всички! Хората му ще прекосят острова и ще ни изколят до един.

Хабусас се затича към града и укрепленията, а момчетата тичаха след него.

Когато стигна първите къщи, изкрещя на мъжете наблизо:

- Съберете оръжията си! Нападат ни!

После продължи да тича към собствения си дом, като през целия път не спираше да вика на всеки, когото видеше. От белите сгради излизаха войници и припряно закопчаваха нагръдници или слагаха колани с мечове на кръста си.

Когато стигна къщата си, жена му Вория, чула призивите, го чакаше на прага.

- Донеси ми шлема и брадвата - извика той. - После отведи момчетата в хълмовете и дълбоките пещери. Бързо!

Паниката в гласа му я попари и тя изчезна в къщата. Той я последва и извади нагръдника си от сандъка. Вдигна го над главата си и започна да се закопчава. Малкият Клетис стоеше на прага и плачеше, а зад гърба му Балиос и Паликъл изглеждаха също толкова изплашени.

Жена му се върна и му подаде шлема. Хабусас бързо си го сложи и завърза каишите.

- Вървете с майка си, момчета! - каза той и вдигна двуострата брадва.

- Аз ще се бия до теб, татко - предложи Балиос.

- Не и днес. Остани с майка си и братята си. Вървете в хълмовете.

Искаше да ги прегърне и да им каже, че ги обича, но нямаше време. Избута момчетата и се затича към укреплението. На Питрос имаше над двеста боеспособни мъже и дървената стена бе оборудвана с лъкове и копия. Можеха да удържат цяла армия! Но после надеждите му се изпариха. Дори укреплението не можеше да спре осемстотин добре въоръжени войници.

Той погледна надолу към плажа и видя събиращите се бойци - последни слънчеви лъчи се отразяваха в щитове, шлемове и нагръдници. Строяваха се в дисциплинирани редици. Хабусас се обърна към хълма над града и видя жените и децата, тичащи нагоре към относителната безопасност на пещерите.

- Нека копелетата дойдат! - извика той на струпалите се пирати. - Ще ги нахраним със собствените им вътрешности.

Знаеше, че това е лъжа и видя по лицата на останалите, че и те го знаят. Опреше ли до битка в морето, никой не можеше да се мери с тях. По време на набези леко бронираните пирати можеха да се движат бързо, да удрят лошо и да бягат с плячката. Срещу дисциплинирана армия на земя обаче нямаха никакъв шанс. Хабусас щеше да умре. Той пое дълбоко дъх. Поне синовете му щяха да оцелеят, защото пещерите бяха дълбоки, а Балиос знаеше скришни места под земята, в които никой брониран войник не би посмял да влезе.