Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Андромаха се упражняваше с него сред полята северно от града, където мнозина троянски стрелци тренираха уменията си. Днес бе рядко слънчев ден и тя, облечена в бялата си туника до коленете и с леки сандали, се забавляваше вече цяла сутрин. В началото троянските мъже бяха учтиви, но се държаха покровителствено. Когато видяха умението й с лъка, се струпаха около нея, за да обсъждат качествата на оръжието.

На следващия ден Приам я извика в покоите си. Царят бе ядосан и я укори за появата и сред мъже от низшата прослойка.

- Никоя троянска жена от благородно потекло не би ходила полугола сред селяните.

- Аз още не съм троянка - изтъкна Андромаха, опитвайки се безуспешно да прикрие яда си.

- А може и никога да не станеш! Бих могъл да те изпратя у дома ти опозорена и да настоявам за връщане на зестрата ти.

- И каква трагедия само би било това! - отвърна тя.

Очакваше изблик на ярост. Вместо това царят внезапно се разсмя.

- В името на боговете, жено, напомнят ми на Хекуба - цялата дух и огън. Да, много приличаш на нея. - Погледът му се премести върху гърдите й и надолу по тялото. Изведнъж тънката синя рокля, която носеше, й се стори почти прозрачна. Той пое дълбоко дъх и въздъхна бавно. - Не можеш да нарушаваш обичаите на Троя - продължи след малко, леко изчервен, но с по-спокоен тон. - Жените от двореца носят рокли до земята, когато излизат пред хора. Не стрелят с лъкове. Ти обаче можеш да използваш твоя. Мъжете са били впечатлени, което не е никак лошо. Семействата на управляващите родове винаги трябва да впечатляват.

- Не беше трудно - каза тя. - Лъковете, с които ги снабдяваш, са слаби. Липсва им обхват и сила.

- Преди са ни служили добре.

- Бих се изненадала, ако стрела от троянски лък може да прониже дори кожен нагръдник. А в наши дни все повече и повече войни носят тежко снаряжение.

Царят помълча за момент.

- Добре, Андромаха. Днес следобед ще дойдеш с мен дворцовите градини и ще видим колко добре се справя троянският лък.

Когато се върна в покоите си, гледащи към северните хълмове, откри, че Лаодика я чака там. Напоследък не бе толкова приятелски настроена. Всъщност държанието й се промени след срещата с Хекуба. Андромаха го отдаваше на шока от това да види майка си толкова слаба и болна. Но днес принцесата изглеждаше дори по-тъжна от обичайното. Обикновено бе покрита с бижута, но сега носеше само проста неукрасена рокля в бледозелени тонове. Русата й коса, която носеше преплетена със златни и сребърни нишки, се спускаше свободно по раменете. Всъщност, помисли Андромаха, липсата на екстравагантни скъпоценности правеше Лаодика по-привлекателна. Иначе блестящите украшения само подчертаваха нейната обикновеност. Двете се целунаха по бузите за поздрав и Андромаха й разказа за предизвикателството на Приам.

- Имай предвид, че той иска да те унизи - каза Лаодика тихо.

- Какво имаш предвид?

Младата жена сви рамене.

- Обича да го прави. Да кара хората да изглеждат глупаво. Майка ми е същата. Затова и си подхождаха толкова добре.

Андромаха седна до нея и я прегърна.

- Какво не е наред, Лаодика?

- Добре съм. - Принцесата се усмихна насила. - Чувала ли си вести от Хеликаон?

Андромаха се изненада от въпроса.

- Защо бих получавала вести от него?

- О, не зная. Чудех се дали не е пратил някое съобщение, за което да не съм чула. Никой нищо не ми казва.

- Не. Доколкото зная, от Дардания не са пристигали новини.

Лаодика изглеждаше малко по-щастлива.

- Казват, че е убил двадесетина микенци на площада на храма. Като млад бог. Така чух. Имал е два меча и е избил всички нападатели.

Андромаха също бе чула тези очевидни измислици за постиженията на Хеликаон и докато гледаше отплаващия със зората „Ксантос”, беше изпитала някаква загуба. Погледна към Лаодика и разбра, че младата жена е влюбена в Златния. Това я натъжи. Видя как Хеликаон я поздрави в двореца на Хекуба и в действията му нямаше и следа от привличане към принцесата. Да, беше й направил комплимент, но в думите му нямаше и намек за страст. Тогава осъзна защо Лаодика си мисли, че може да са поддържали връзка. Той не бе скрил копнежа си по нея.

- И какво имаше предвид с това, че баща ти ще иска да ме посрами? - попита Андромаха в опит да смени темата.

- Той непрекъснато си играе с хората. Не зная защо. Не го прави с Креуса и Хектор, но всички други страдат, повече или по-малко.

Андромаха се засмя.

- С лъка не може да ме унижи, Лаодика. Гарантирам ти го.

- Ще устрои състезание - каза принцесата. - Ще видиш. Ще използва Диос или може би Агатон. Те са превъзходни стрелци. А татко ще напълни градините с хора, които да гледат как те побеждава някой от синовете му. Ще видиш - повтори тя.