Антъни Райън - Владетелят на кулата

Рева успя да не вдигне високо вежди. „Той ми е повярвал.“ А после видя напрегнатия поглед на лорд Антеш и осъзна, че старият гвардеец не е сам в заблудата си. „Те наистина вярват, че Отецът ми е изпратил някакво свещено видение.“

— Тези… подробности не ми бяха разкрити, милорд — отвърна тя. — Трябва да планираме така, че да удържим града възможно най-дълго.

Антеш въздъхна и се загледа отново в картата.

— Може би ако построим кули тук и тук, точно зад новите стени. И да ги напълним със стрелци, които да посрещнат воларианците с масиран обстрел…

Лордът на стрелците продължи да развива тезата си, но Рева не го слушаше, а разглеждаше картата. Направи ѝ впечатление почти идеално кръглата ѝ форма. Празното петно на площада беше като центъра на мишена за стрелба с лък, улиците наоколо бяха подредени като концентрични кръгове. Рева посегна за едно парче въглен и започна да чертае по картата.

— Мислим в прекалено малък мащаб — каза тя на двамата лордове, докато чертаеше серия от черни кръгове през улиците, всеки по-малък от предишния. — Не две вътрешни стени, а шест. Всяка трябва да се удържи възможно най-дълго. Стрелци на всеки покрив. Улиците се тесни, така че не е нужно стрелците да са многобройни. Когато пробият една стена, се изтегляме зад следващата.

Арентес дълго разглежда плана ѝ, преди да каже:

— Това означава да сринем четвърт от града.

— Града ще го построим отново, но хората не можем да върнем от мъртвите. — Погледна Антеш. — Милорд?

Лордът на стрелците кимна бавно.

— По всичко личи, че Отецът правилно е избрал своята благословена. Но ще трябва да работим здраво, за да приключим новите стени преди външната да е паднала.

— Да се хващаме на работа тогава. Пък и според мен хората ще се зарадват на всичко, което обещава да отвлече вниманието им от неспирните трясъци.

Велис организира работни бригади по местоживеене, като начело на всяка сложи по един опитен строител. Работеха на смени от по седем часа и никой не гладуваше сега, когато строгото разпределяне на дажбите беше зарязано в полза на по-неотложни неща. Нощем събаряха къщи, които се издигаха в града от векове, и от тухлите и камъните им издигаха барикадите, които бързо се сдобиха с името „пръстените на благословената дама“. По-високите къщи бяха превърнати в миниатюрни крепости с дървени платформи, монтирани към покривите, за да поемат още стрелци, всяка добре заредена с оръжия и муниции. Многобройни мостчета бяха опънати между покривите на къщите, така че подкрепления да се придвижват от едно място на друго.

През това време Рева репетираше с домашната гвардия и градската стража как ще реагират на предстоящата воларианска атака.

— Това наистина ли е необходимо сега? — попита я Велис, като гледаше войниците, които за десети път се спускаха от стените, а Рева отброяваше на глас секундите.

— Всеки, когото убием на стената или при пробойните, е един по-малко, когото да убием на улиците — обясни Рева. Отиде при сержанта на домашната гвардия, който стоеше задъхан заедно с хората си. — По-добре отпреди, но пак с твърде бавно. Още веднъж.

— Имаш късмет, че те обичат — отбеляза Велис, докато гвардейците потегляха на бегом обратно към стълбището.

— Оказва се, че благословията на Отеца, истинска или не, може да върши чудеса.

Велис кимна и нацупи устни.

— Аз, ъъ, мислех да прегледам още веднъж запасите в мазето. Сигурно ще ми отнеме час или дори повече.

Поклони се официално и тръгна, а Рева можеше единствено да се надява, че гвардейците ще отдадат изчервеното ѝ лице на тренировките. Така я караха след онази първа приказна нощ — кратки, но вълнуващи срещи в тъмни ъгълчета, а чувството, че крадат ценно време за личните си удоволствия, прибавяше особена тръпка към любовта им.

— Трудиш се здравата, а?

Рева се обърна и видя Аркен да върви към нея с вдървена походка, лицето му бе напрегнато от потисната болка.

— Връщай се в леглото — нареди му тя.

— Още една минута в лечебницата и ще полудея — отвърна Аркен. — Брат Харин е добър човек, но историите му нямат край. Знаеш ли, че това му е петата война? Ако му позволиш, ще ти разкаже всичко за предишните четири с най-големи подробности.

Рева видя решимостта в погледа му и се отказа.

— На лорд Антеш му трябва помощ в източния квартал — каза тя. — Стигнали са до стара винарна с необичайно дълбоки основи.

Той кимна, но после се поколеба.

— Никога няма да идем в Пределите, нали? Дори ако спечелим тук.