Антъни Райън - Владетелят на кулата

Рева от клони поглед, затвори очи и заби нокти в дланите си. „Световни отче, отново те моля за прошка…“

— Ръката на любимата държа — пееше мъжът с червената риза последния куплет на „Отвъд долината“. — По бузата ѝ стича се сълза. В Отвъдното усмивката ѝ аз ще взема. И там ще чакам свойта… — Млъкна, а очите му, зърнали нещо сред тълпата, се разшириха. Рева проследи погледа му… мъжът гледаше право към закачуленото лице на Ал Сорна. — … севда — довърши с усилие мъжът. Публиката избухна в аплодисменти въпреки препъването накрая.

— Благодаря ви, приятели! — Музикантът се поклони дълбоко и вдигна ръка към танцьорката. — С прекрасната Елора ви благодарим от сърце. Моля ви да покажете одобрението си по обичайния начин. — И посочи оставената пред сцената кофа. — А сега, скъпи приятели… — гласът му спадна, лицето му се изопна скръбно, — подгответе се за последното ни изпълнение тази вечер. Приказка за велико приключение и долно предателство, за пролята кръв и откраднато съкровище, подгответе се за „Отмъщението на пирата“! — Разпери широко ръце, после хвана за ръка момичето и слезе от сцената с бърза крачка, затруднена от видимо накуцване. Двама мъже заеха местата им на дървената сцена, облечени с пъстри костюми, наподобяващи дрехите на мелденейски моряци.

— Виждам кораб, капитане! — каза по-ниският, след като аплодисментите стихнаха, вдигнал пред окото си дървен далекоглед, насочен към въображаемия хоризонт. — От Кралството, чини ми се. Богата плячка, ако са рекли боговете.

— Богата, я! — съгласи се по-високият, с фалшива брада от разчепкана вълна и червен шал на главата. — И много кръв, с която да заситим жаждата на боговете.

Ал Сорна я докосна леко по рамото, докато двамата пирати на сцената се смееха зловещо. Кимна ѝ наляво и тя го последва през тълпата към една пролука в линията на фургоните. Рева не се изненада, когато завариха там музиканта, с блеснали в сенките очи, които грейнаха още по-силно, когато Ал Сорна свали качулката си.

— Сержант Норин — каза Ал Сорна.

— Милорд — прошепна мъжът. — Чух че… само слухове, но…

Ал Сорна пристъпи напред и го прегърна. Лицето на музиканта изразяваше пълно недоумение.

— Много се радвам да те видя, Джанрил — каза Ал Сорна и се дръпна назад. — Много.

— Историите за смъртта ти са стотици — каза менестрелът, докато вечеряха. Бяха ги поканили във фургона, който музикантът делеше с Елора. Тя беше сменила прозрачната си танцова одежда с обикновена сива рокля и им бе сготвила яхния с кюфтенца. Рева се стараеше да не поглежда към нея, забила поглед в чинията си. Ал Сорна я беше представил като „Рева, моята фалшива сестра за следващите няколко седмици“. Джанрил Норин само кимна и я прикани да се чувства у дома си. И да го мъчеше любопитство за истинската природа на отношенията ѝ с Ал Сорна, с нищо не го показа. „Войниците не задават излишни въпроси на своите командири“, помисли си тя. — И още толкова има за бягството ти — продължи Норин. — Казват, че си направил боздуган от оковите си с помощта на Покойните и си избягал от занданите на императора сред река от кръв. Написах песен за това, публиката много я харесва.

— Е, боя се, че ще трябва да напишеш друга — каза Ал Сорна. — За това как просто са ме пуснали да си тръгна.

— Аз пък мислех, че първо си отишъл на Мелденейските острови — каза Рева, без да крие подозрителността си. — Убил си главния пират и си спасил принцеса.

Той сви рамене.

— Бях на островите, но не съм правил друго, освен че участвах в една пиеса. Макар че не съм добър актьор.

— Добър актьор или не, милорд — каза Норин, — в нашата трупа си добре дошъл. За колкото време е необходимо.

— Тръгнали сме към Варинсхолд. Ако отивате натам, с радост ще ви придружим.

— Ние отиваме на юг — каза Елора. — Летният панаир в Мелинскоув винаги ни носи добра печалба. — Имаше сдържаност в тона ѝ, присъствието на Мрачния меч явно я изправяше на нокти. „Умна е и знае, че той носи смърт със себе си“ — заключи Рева.

— Отиваме на север — каза ѝ с равен тон Норин, после се усмихна на Ал Сорна. — Панаирът във Варинсхолд ще е също толкова доходоносен.

— Ще си платим за пътя — каза Вейлин на Елора.

— И дума да не става, милорд — възрази Норин. — Стига ни, че мечът ти ще е на наша страна. При толкова разбойници напоследък…

— Като говорим за това, попаднахме на последното им дело. На няколко мили назад по пътя. Семейство, ограбено и убито. Всъщност точно затова дойдохме тук, да въздадем справедливост. Да сте забелязали някой подозрителен?