Алън Камбъл - Изкуството на лова

Кобул бе спечелил служебно състезанието в ямите — никой повече не пожела да излезе срещу него. Главният турнир щеше да започне всеки момент.

— Сигурен съм.

Маскелин отново прегледа списъка.

— В първия рунд Грейнджър ще се бие срещу един лосотански лорд. Случайно знам, че Грейнджър има копиращ меч.

— Гадно предметче — каза Кобул. — Изненадан съм, че още е жив.

— Това е една от най-неприятните му черти — отвърна Маскелин и погледна джобния си часовник. — Хайде, всеки момент ще започне.

Намериха арената и Маскелин заложи петстотин на победата на Грейнджър. Вече започваше да се забавлява. Бяха закъснели и трябваше да изберат място на най-горния ред, където разбутаха част от зрителите, за да се настанят. Маскелин откри, че хората са склонни да се отдръпват от пътя ти, когато имаш до себе си бахретроански бруталист.

Почти веднага след това един съдия излезе на каменния кръг долу и вдигна ръце, призовавайки към тишина.

— За третия двубой днес имаме двама местни участници, въоръжени до зъби с най-опасните магьоснически оръжия. — Даде знак и невидимият помощник вдигна северната врата. — Първо, нека ви представя Марек Суейл от Йорбърнския квартал на Лосото, представляващ самата Йорбърнска фамилия. — Тълпата избухна в овации, когато на арената излезе красив млад мъж с излъскана до блясък броня. В едната си ръка държеше обикновен на вид щит, а в другата стискаше огромен чук. Маскелин огледа оръжието и не пропусна да забележи унмерските знаци, гравирани в метала.

— Срещу него — продължи съдията — и представлявайки само себе си, е един бивш имперски войник. На вашето внимание полковник Томас Грейнджър от легендарните Гробари. Прокуден в изгнание от лосотанския си дом, след като се опълчил на самия император Хю.

Грейнджър излезе. Маскелин отбеляза, че е сам. Но освен това забеляза и мъртвешкия цвят на кожата му. Пристъпваше като ходещ труп.

— Кобул, как ти изглежда? — попита Маскелин.

Кобул смръщи вежди, после подуши въздуха.

— Тази миризма…

— Не мислиш, че това е Грейнджър ли?

— Хора, които изглеждат като него — отвърна Кобул, — обикновено вече лежат в гроба.

Двамата противници застанаха един срещу друг на арената, а съдията продължи:

— Това е официален двубой и за него важат стандартните правила. Борбата спира, когато единият се предаде или бъде повален в несвяст. — Обърна се към Суейл. — Готов ли сте?

Мъжът кимна.

Съдията се завъртя към Грейнджър.

— А вие?

Грейнджър също кимна.

— Тогава започвайте! — Съдията се дръпна към края на арената.

Младият лосотанец заразмахва чука над главата си. Маскелин не се съмняваше, че чукът е енергиен, тъй като на моменти се въртеше толкова бързо, че се превръщаше в размазано петно и издаваше бръмчене. Удар с подобно оръжие би запокитил жертвата чак в Лосотанския залив.

Грейнджър стоеше насреща в очуканата си стара броня, стиснал дръжката на все още неизвадения меч. И — за изненада на Маскелин — оставаше само един. Не се появи нито едно от копията му.

Звукът от чука на Суейл прерасна в пронизителен писък — оръжието набираше скорост. Маскелин усети, че каменната седалка под него започва да вибрира. Дори зъбите започнаха да го болят. Внезапно младият лосотанец хукна към Грейнджър, сега вече описвайки с чука осморки, за да се предпази от всякаква възможна атака.

А Грейнджър все още не предприемаше нищо.

Маскелин се надигна заинтригуван.

Някой в редицата зад него извика:

— Седни бе!

— Не виждам — оплака се Кобул.

Суейл вече бе пред Грейнджър. Стовари чука вертикално, право върху нараменника му.

Звукът от сблъсък на метал с метал отекна до всички краища на арената и бе толкова силен, че Маскелин го почувства чак в костите си. Дори черепът му се разтресе. Зрителите наоколо изстенаха и запушиха уши.

Младият лосотанец отстъпи назад и се олюля като пиян. Вместо чук държеше безформено парче метал.

През цялото това време Грейнджър не беше помръднал. Едва сега пристъпи към противника си и го зашлеви през лицето. Младият лосотанец рухна в несвяст.

Тълпата мълчеше.

А после изведнъж изригна в овации.

— Победителят — обяви съдията — е Томас Грейнджър.

Маскелин погледна Кобул, който разглеждаше втренчено полковника.

— Интересен двубой, не мислиш ли?

— Да — съгласи се Кобул. — Макар че, технически погледнато, младият воин спечели.

— И защо?

— Защото е единственият жив в края на битката.