Алън Камбъл - Изкуството на лова

— Че тъй де… — продължи да заеква чиновникът.

Конквилас продължи да го гледа равнодушно.

— Ами добре, господарю — склони чиновникът и прибра кесията. — Ако обичате, последвайте ме. — И им посочи една от палатките. — Господарите по правило се оттеглят…

— Нататък? — отново подсказа Сисело.

Мъжът кимна припряно. После ги преведе през смълчаната облещена тълпа и ги покани в посочената палатка.

— Сега, аз… ъ-ъ… — Чиновникът облиза нервно устни. — Специални разпореждания, господарю. Кралят лично ви кани да пийнете преди турнирът… ъ-ъ…

— Да започне? — попита Сисело.

Чиновникът кимна.

— Трябва да ядеш въглен — посъветва го Сисело.

Той я погледна учудено.

— Въглен? Че защо?

— За да престане умът ти да се запъва.

Конквилас се разсмя и каза:

— Води ни при Марквета.

Чиновникът се поклони и ги поведе към една шатра, която се извисяваше и открояваше с великолепието си сред околните чергила и палатки. Около нея патрулираше далеч по-многобройна охрана, която обаче се отдръпна и ги пропусна. Вдигнаха покривалото на входа и се озоваха в шатрата на краля.

Кралят на Анеа се излежаваше върху купчина възглавници и посръбваше вино от кристален бокал. Погледна ги с нескрито отегчение и каза:

— Бях изгубил надежда да ви видя тук, лорд Конквилас.

— Паулус Марквета — отвърна Конквилас. — Не си остарял и с един ден.

Кралят отвърна с мимолетна усмивка. После се изправи, за да ги посрещне.

— А това трябва да е дъщеря ти.

— Сисело — представи се тя.

Той ѝ кимна, преди да насочи поглед към Грейнджър.

— Полковник. Предполагам, че Конквилас е отрекъл да е тровил дъщеря ви и сега обвинявате мен за състоянието ѝ? — Въздъхна уморено. — Да не сте дошли и вие за да ме предизвикате?

— Именно — отвърна Грейнджър.

Марквета отново се подсмихна.

— Добре, ще очаквам с нетърпение този момент. Да се надяваме, че ще преживеете първите двубои. Но моля… — Той завъртя ръка към дъното на шатрата, където имаше хартиен параван, изрисуван с бойни сцени, вероятно от унмерската история. — Заповядайте. Там има нещо, което бих искал да ви покажа.

И ги отведе зад паравана.

Грейнджър се сепна и спря. Херцог Кир стоеше до една дълга маса, на която бе положена Янти. Очите ѝ бяха затворени, кожата ѝ — бяла като зимно небе. Бяха я облекли в тънка плащаница и бяха скръстили ръцете ѝ на гърдите, така че приличаше на труп. Ако не беше едва забележимото повдигане на гърдите, щеше да я помисли за умряла. Той изтича при нея и я улови за ръката. Кожата ѝ бе студена като камък.

— В безопасност е — каза Кир. — Засега.

— Събудете я.

— И да позволим на отровата да я довърши?

Конквилас го изгледа надменно.

— Няма никаква отрова.

Грейнджър се обърна към Марквета.

— Разбрах, че ти е отказала.

— Не ми е отказала — отвърна Марквета. — Нищо подобно. Ето какво исках да ви покажа. — Доближи спящата Янти и сложи ръка на корема ѝ. — Тя е бременна.

Грейнджър не се усъмни в думите му — коремът ѝ вече наистина се бе заоблил. Но кога? Зави му се свят. Той се завъртя, обхванат от ярост, към младия крал и вдигна юмрук да го удари.

Конквилас го спря и каза само:

— На арената.

Маскелин погледна имената върху таблото и се намръщи.

— Полковник Томас Грейнджър. Този човек притежава невероятната способност да оцелява въпреки всички шансове.

Последния път, когато се срещнаха на Елската планина, полковникът се бе опитал да го убие, като се заби с летяща колесница в оръдейната позиция, която Маскелин бе използвал да бомбардира хаурстафския дворец. По-късно Маскелин намери колесницата, но тя се оказа празна, и едва след време научи за копиращия меч на Грейнджър и си даде сметка какво може да се е случило. Ето един воин, който действително притежаваше поне девет живота.

И сега отново се бе появил в Анеа. Маскелин се чудеше дали все още притежава онова страховито магьосническо оръжие и какво му струва обвързването с него. Когато въпросът опреше до унмерски предмети, винаги трябваше да се плати горчива цена.

— Как би се справил с деветима противници? — обърна се той към Кобул.

Намираха се в дъното на една от големите палатки, където Кобул се бе присламчил към буре с ейл. Бахретроанецът допи поредната халба и отвърна:

— Справял съм се в много по-неблагоприятни положения.

— Интересно какви ли са залозите за Грейнджър? — промърмори замислено Маскелин и пак се обърна към Кобул. — Сигурен ли си, че искаш да изпиеш толкова много преди началото на главния турнир?