Алън Камбъл - Изкуството на лова

— Нека двубоят започне!

Двубоят продължи точно две секунди.

Лосотанецът не допусна никаква грешка. Понеже знаеше, че бързината е единствената му надежда за успех срещу магьосник, той се нахвърли върху Кобул, стиснал пиката над рамото си като копие.

Тълпата изрева.

Кобул шепнеше нещо. Внезапно събра ръце, после бързо ги вдигна напред с обърнати навън длани и направи движение, сякаш тласка с тях.

Противникът му се пръсна на хиляди червени въгленчета…

… които се завъртяха около Кобул като светулки, потъмняха и се посипаха на земята подобно на сив сняг. Там, където допреди миг бе стоял мъж, сега нямаше нищо освен малка купчинка пепел.

Настъпи мълчание.

Единствено Маскелин скочи от мястото си и се провикна:

— Браво! Браво!

Херцог Кир откри краля на една от дворцовите тераси, откъдето се виждаше целият град. Издателят на „Лосотански глашатай“ му бе дал сноп бележки с изписани върху тях градски новини, за да бъдат прегледани и одобрени, но една от тях го бе накарала да се появи тук по-рано от предвиденото.

— Ваше величество — каза той. — Конквилас се е регистрирал тази сутрин за участие в турнира.

Крал Паулус застина, с доближен до устата резен грейпфрут.

— Къде се е записал?

— На пристанището.

Кралят кимна.

— Очаквахме го, Кир.

Херцогът също кимна.

— По време на двубоите в ямите се е случило нещо интересно. Появил се е бахретроански магьосник на име Джиан Кобул.

— Мелез? — попита Марквета.

— Баща му е бил унмер — обясни херцогът.

Кралят спря да се храни.

— Как каза му е името?

— Кобул.

— Защо ли ми звучи познато?

— Вашият баща, господарю, имаше магьосник със същото име, записан в една от личните му гвардии. За предателство той накара да го сварят жив и да го прогонят в изгнание.

Крал Паулус изсумтя.

— А сега се връща и без съмнение търси разплата.

— Това е една от възможностите — рече Кир. — Изглежда доста талантлив за мелез. След като спечели първата битка по този начин, никой няма да иска да се изправи срещу него. Противниците му ще се отказват. Ако продължава така, той ще е победителят от турнира в ямите.

Кралят вдигна поглед.

— Сигурно използва усилвател.

— Очевидно не.

— Тогава как успява да събере толкова голяма сила?

Кир сви рамене.

— Естествена способност?

Марквета се замисли над думите му.

— Ще трябва да го убием.

— Разбира се, сир.

— Не мога да допусна един мелез да триумфира над някой от нашите магьосници.

— Ще предприема нужните стъпки.

Кралят отпи глътка вода.

— Фиорел навестявал ли те е?

— Не, сир. Но държи да знаем, че е в Лосото.

— Под каква форма се яви последния път в сънищата ти?

— Беше приел облика на бял елен, сир.

Кралят се засмя.

— Колко подходящо, не мислиш ли?

Грейнджър остана с Конквилас и дъщеря му до сутринта на турнира. Ако днешният ден преминеше, както се надяваше, дъщеря му щеше да се пробуди вдовица. Ала подобно развитие на нещата не беше никак сигурно, защото зависеше от това Конквилас да победи един противник, за когото мнозина твърдяха, че е непобедим.

Убийството на ентропат по правило бе много трудна задача. Ентропатите бяха много по-силни, по-бързи и по-хитри от обикновен човек. Ала убийството на формоменителя щеше да е още по-сложна задача, както му обясни Конквилас. След като един бог може да променя вида си по своя воля, следователно би могъл да промени и всяка част на тялото си — най-вече тази, която е била поразена.

Единствената им надежда бе да получи смъртоносно увреждане на мозъка.

Но Фиорел със сигурност щеше да се опита да ги надхитри. Конквилас и преди се бе изправял срещу ентропично чудовище. И знаеше, че мозъкът не е задължителното място, където се разполагат всички центрове. Освен това нямаше начин да узнаят кой е Фиорел, докато нещата не започнат да се влошават.

Грейнджър слушаше всичко това с нарастващ страх. Беше пропуснал да каже на Конквилас какво му бе разкрил Шехернан, владетелят на меча — че Фиорел освен това е и баща на Грейнджър, и негов дядо, далечен праотец и така нататък много поколения назад. Предстоеше им да се изправят срещу половината от Грейнджъровия род.

Огромна мрежа от древни унмерски тунели свързваше естествената пещера, която Конквилас използваше за свое скривалище, с канализационната система и иманярския пазар, както и с много други райони на Лосото. Именно от тези тунели Грейнджър, Конквилас и Сисело излязоха в гората северно от града.