Алън Камбъл - Изкуството на лова

— С темпото, с което са се нахвърлили върху гората, до утре може да останат само пънове.

— Тъкмо ще има по-добра видимост — отвърна Мелор. — Трябва да има закон, който да забранява на ханджиите да правят фалшива реклама. Къде им е панорамата?

— Само на ханджиите?

— И на проститутките също.

— Това е история, която не бих искал да чуя, мистър Мелор.

Сегардската порта се намираше на няколкостотин метра нагоре по хълма отвъд странноприемницата. Маскелин мислеше да се качи и да я разгледа, но беше чул, че няма кой знае какво за гледане — правоъгълна каменна порта, висока четири човешки боя, стърчаща насред кален склон. Кралските работници разкопаваха хълма вече две седмици, а едва преди три дни бяха успели да разтворят масивните порти и да влязат вътре.

Руините се оказаха непокътнати, арените — напълно запазени.

На обяд в ресторанта на Сегардската панорама имаше оживени обсъждания. Палатите, макар и тънещи в мрак и невиждани от човешко око от много години, били идеално съхранени. Работниците закарали до портата много каруци, натоварени с перлени фенери, за да осветят арените, а търговците вече сковавали сергии в околните галерии и коридори.

Все още предстоеше новият крал да открие официално Анейските палати — както открай време се наричаше Сегардският подземен район, — но Маскелин предполагаше, че ще се появи преди това, ако не за друго, за да покаже, че не е изплашен от отравянето на Янти. Представлението трябваше да продължава. Ала като се имаше предвид, че до началото на първите двубои оставаше по-малко от час, Маскелин започваше да си мисли, че е сбъркал в преценката.

И в този момент отвън засвириха фанфари.

Маскелин се загърна в наметалото и излезе с Мелор да потърси Кобул. Мислеше си за странните стечения на обстоятелствата и играта на съдбата.

Бахретроанецът бе заспал в бара, отпуснал глава на масата, до главата му все още стоеше металното канче, от което бе пил.

— Кобул. — Маскелин го побутна. — Твой ред е.

Магьосникът се сепна, вдигна глава и се почеса по челото.

— Колко е часът?

— Цяла нощ ли прекара тук?

Кобул погледна канчето, гаврътна остатъка и рече:

— Така изглежда.

— Нашият крал всеки момент ще обяви началото на игрите — каза Маскелин. — Е, във всеки случай на подгряващата фаза.

Кобул протегна ръце, прозя се и изсумтя:

— Нерядко най-интересните двубои са тъкмо в ямите. Там участниците не мислят толкова много за чест и… как беше?

— За хигиената?

— Не. За репутацията.

— Плебейска концепция — посочи Маскелин. — Ще идем ли да погледаме как върви клането?

— Аз кога съм?

— Първият рунд ще започне по пладне. — Метафизикът извади джобния си часовник. — Което е било преди четирийсет минути. Но кралят дойде да произнесе реч.

Кобул се прозя пак.

— Значи все още има време за обяд.

Отне им близо половин час да стигнат портата, водеща в Сегард и Анейските палати. Постоянен поток хора се стичаше в унмерския град: ако се съдеше по вида им, повечето бяха зрители, но немалко бяха въоръжени и вероятно се готвеха да участват в двубоите. Отвън се беше струпала огромна тълпа.

Докато се спускаха по каменния тунел, Маскелин бе споходен от странно усещане — отначало си помисли, че нещо не е наред с червата му, но после вече не беше така сигурен. Като че ли бе станала някаква промяна. Беше се случило нещо, което не влизаше в унисон с чувството му за възприятие. Плюс далечното усещане за световъртеж. Не можеше да определи точно какво става, ала всичко това го притесняваше. Той се обърна и видя, че Кобул се хили.

— Геометрия — каза кратко магьосникът.

Маскелин повдигна озадачено вежди.

— Нагоре ли се качваме, или слизаме надолу?

— Първо беше нагоре — отвърна Маскелин. — А после, като влязохме… — Ето кое беше странното. Коридорът след портала сякаш водеше право към сърцето на планината и би трябвало да е равен. Но веднага щом прекрачиха прага го бе обзело усещането, че слизат. Той погледна през рамо. Наистина слизаха надолу. — Боже мили! Ние сме… не сме където би трябвало да сме.

— Впечатлен съм — засмя се Кобул.

— Къде сме всъщност?

Магьосникът вдигна рамене.

— Нямам представа. Зная само, че не сме под планината в Анеа.

— Колко голям е Сегард?

— Със сигурност достатъчно голям да побира цял град. Може би по-голям от останалия свят. Кой знае? Поколения унмери са копали тези подземия. Може все още да са тук някъде, ако питаш мен.