Алън Камбъл - Изкуството на лова

Озоваха се в долчинка, където гъста гора и шубраци скриваха изхода на тунела. Грейнджър трябваше да прати три от своите копия, за да им проправят просека в гората. Небето над тях беше бледосиньо, миришеше на есен. От север скоро дойде студен дъжд. Листата вече бяха започнали да се сбръчкват и да капят. Тримата крачеха мълчаливо през гората по рядко използвани ловни пътеки.

Късно сутринта стигнаха Сегард.

Огромно временно селище бе възникнало около унмерските руини. Хиляди спяха в палатки и под чергила или се топлеха край огньовете. Между палатките сновяха търговци и предлагаха храна и напитки. Деца играеха в калта. Фокусници забавляваха множеството. Цареше истинска карнавална атмосфера. Горският път бе почернял от постоянния прилив на волски талиги и хора — търговци, зрители и участници, които или идваха откъм Лосото, или се спускаха обратно.

Пред палатите имаше по-малко бойци, отколкото Грейнджър очакваше. Край един огън забеляза група пиратски капитани, които надигаха кози мехове, двама анейски лордове оглеждаха сцената от седлата на конете си, заобиколени от неколцина оръженосци, но останалото множество бе тук, за да зяпа турнира.

Когато забелязаха Конквилас и Грейнджър, всички спряха и се облещиха.

Сисело се бе поуморила от ходенето и Конквилас я носеше на рамене. Тя изглеждаше необичайно развълнувана от всичко и не забелязваше изцъклените погледи. Грейнджър вървеше до тях и гледаше намръщено зяпачите, а десницата му нито за миг не се отдалечаваше от дръжката на меча. Предполагаше, че мъртвата му плът е започнала да смърди отвратително, но спътниците му не го споменаваха. Въпреки това забеляза, че хората около тях бърчат носове. Помисли си дали да не си купи някой балсам или благовонна вода, но се срамуваше да спре за подобно нещо при сергиите.

Най-сетне минаха през Сегардската порта и навлязоха в Анейските палати.

Конквилас го бе предупредил, че при влизането в полуразрушения град ще изпита странна промяна във възприятията. Обясни му, че всъщност навлизат в разлом — истинска малка вселена, създадена чрез магьоснически методи, за да побере в себе си Сегард. Създаването на подобен разлом изисквало огромна енергия, а Сегард бил най-големият известен разломен град. Никой все още не го бил изследвал докрай. Можело да е голям колкото целия Анейски полуостров, дори по-голям.

В отговор Грейнджър изсумтя презрително.

Един тунел ги отведе в огромна подземна кухина — Грейнджър досега не бе виждал толкова голямо помещение, — където множество изкопи в пода изпълняваха ролята на арени. Хиляди перлени фенери във всякакви цветове бяха накачени под тавана и пръскаха светлина. Зоната, където се подготвяха бойците, бе оградена с въжета. По-нататък имаше зелени военни палатки, всичките с изрисуван кралски знак. Там унмерски лордове се смесваха с капитаните на пиратските кораби, местните вождове и анейските благородници. Слуги подтичваха с подноси храна и напитки, музиканти надуваха инструментите си или дрънкаха на тях, стражници охраняваха периметъра. Между тях Грейнджър забеляза татуираните лица на бруталистки и ентропистки магьосници.

От армията на крал Марквета.

Тъкмо в заграденото място се бяха събрали повечето участници. Имаше рицари с изрисувани на броните кръстове на богати лосотански фамилии, дребни провинциални вождове, пирати, флибустиери, оръженосци, прекупвачи и войници от всички краища на империята. Те се наливаха, смееха се гръмогласно, подвикваха и пееха. Поне три оркестъра свиреха различни мелодии. Търговци продаваха ейл и вино на чаши от огромни дървени бъчви, а млади прислужници сновяха с подноси с топъл хляб и сладкиши.

Когато Конквилас влезе в ограденото място, със Сисело на раменете и Грейнджър до себе си, се възцари тишина. Очите на всички се впериха в новопристигналите.

Изплашен чиновник провери дали името на Конквилас фигурира в списъците, побутна очилата си нагоре и извади лист от металния шкаф до себе си.

— В списъка за Главния турнир ли, господарю?

Конквилас кимна.

— Десет хиляди, ако обичате.

Господарят на дракони бръкна в туниката си и извади добре натъпкана кесия. Хвърли я небрежно на масата пред чиновника.

— Тук има двайсет. За двама ни.

Чиновникът погледна Грейнджър.

— Не зная дали може… ъ-ъ… дали е прието… един участник да плаща за друг. Тоест… всъщност… нали така намалявате… ъ-ъ… шансовете си да…

— Да спечели? — подсказа Сисело от раменете на баща си.