Лоръл Хамилтън - Небесносини грехове

- Ако ме ударите, ще ви сложа белезници и ще ви сложа отзад в полицейската кола, докато не приключим тук.

Тя се поколеба с вдигната ръка, но явно е имало нещо в лицето му, което все още бе извърнато от мен, което говореше ясно, че той мисли сериозно всяка дума. Тонът на гласа му ми беше достатъчен. Аз бих направила това, което каза той.

Най-сетне тя свали ръката си.

- Ще накарам да ви отнемат значката, ако ме докоснете.

- Да удариш полицай се счита за престъпление, г-жо Бенингтън - изрече той с дълбокия си глас.

Дори на лунната светлина можеше да се види удивлението по лицето й, сякаш по някакъв начин не бе осъзнала, че правилата се отнасят и за нея. Осъзнаването изглежда намали доста арогантността й. Тя се върна и позволи на авангарда адвокати с тъмни костюми да я отдалечат леко от полицая.

Аз бях единствената достатъчно близо, която го чу да казва:

- Ако тя беше моя жена и аз щях да се гръмна.

Разсмях се, не можах да се спра.

Той се обърна с ядосан поглед, отбранителен, но каквото и да видя в лицето ми, го накара да се усмихне.

- Считайте се за късметлия - отбелязах. - Виждала съм г-жа Бенингтън по няколко повода.

Протегнах ръка.

Той я разтърси сериозно, силно, здраво.

- Лейтенант Никълс и моите съболезнования за това, че ви се налага да се занимавате с... -

Той се поколеба.

Довърших изречението вместо него.

- Тази откачена кучка. Мисля, че търсите тази фраза.

Той кимна.

- Тази е. Съгласен съм вдовица и децата й да получат пари, които им се полагат - обясни той - но тя прави съчувствието лично към нея изключително трудно.

- Забелязах - изрекох с усмивка.

Той се разсмя и се протегна към якето си за пакет цигари.

- Нещо против?

- Тук, на открито, не, предполагам. Освен това си го заслужихте като се разправяхте с нашата прекрасна г-жа Бенингтън.

Той извади цигара с едно от онези опитни потропвания, които дългогодишните пушачи използват.

- Ако Гордън Бенингтън възкръсне от гроба и заяви, че се е самоубил, тя ще побеснее, г-це

Блейк. Не ми е позволено да я застрелям, но не съм сигурен какво друго бих могъл да направя с нея.

- Може би адвокатите й ще могат да я овладеят. Мисля, че са достатъчно, за да успеят да я удържат.

Той пъхна цигарата между устните си, като продължаваше да говори.

- Те също бяха шиб... напълно безполезни, защото се страхуват да не изгубят възнаграждението от нея.

- Шибано безполезни, лейтенант. Шибано безполезни е фразата, която търсите.

Той отново се разсмя, достатъчно силно, че му се наложи да извади цигарата от устните си.

- Шибано безполезни, аха, точно тази е.

Отново пъхна цигарата в уста и извади една от онези големи метални запалки, които вече не се виждат често. Пламъкът лумна оранжево-червен, докато мъжът автоматично сви ръце около него, въпреки че нямаше вятър. Когато краят на цигара му светеше ярко, той затвори запалката с щракване и я пъхна обратно в джоба си, след което извади цигарата от устата си и издуха дълга струя дим.

Направих несъзнателно крачка назад, за да избегна дима, но бяхме на открито и г-жа

Бенингтън беше достатъчна, за да накара всеки да пропуши. Или би трябвало да кажа „да пропие"?

- Може ли да извикате още хора?

- И на тях няма да им бъде позволено да я застрелят - отвърна Никълс. Усмихнах се.

- Не, но може да направят стена от тела и да й попречат да нарани някого.

- Вероятно мога да уредя още един полицай, може би двама, но дотам. Тя има връзки в найгорните етажи на управлението, защото има пари, а след тази вечер може да се окаже с още повече. Освен това е шибано противна. - Изглежда, че той харесваше думата „шибано" почти толкова, колкото и пушенето, сякаш около скърбящата вдовица беше внимавал за езика си и това болеше.

- Политическото й влияние губи от блясъка си? - попитах.

- Вестниците я изтипосаха на цялата първа страница как поваля Конрой. Властимащите са притеснени, че това ще се превърне в мръсотия, и не искат тя да се стовари върху тях.

- Значи се дистанцират в случай, че тя извърши нещо още по-неуместно -констатирах.

Той дръпна много дълбоко от цигарата и задържа дъх почти като някой, пушещ джойнт, след което остави димът да се процеди от устата и носа му, докато ми отговаряше:

- Дистанциране, и така може да се каже.

- Освобождаване, зарязване, изоставяне на кораба...

Той отново се смееше и тъй като не беше издухал дима напълно, се задави малко, но изглежда не му попречи.

- Не зная дали наистина сте толкова забавна или просто аз имах нужда от малко смях.