Лоръл Хамилтън - Небесносини грехове

Изучавах как да контролирам нарастващите си свръхестествени способности като се обучавах с Мариан, която беше медиум когато се запознах с нея, но по-късно бе станала вещица. Сега беше Уикан. Не всички вещици бяха Уикани, и ако Мариан беше друга, нямаше да ми се налага да се кълцам. Мариан, като мой учител, споделяше част от моя кармичен дълг, или поне така вярваше нейната група, под „група" да се разбира сборище. Фактът, че убивах животно всеки път когато съживявах мъртвец, три - четири пъти на нощ, почти всяка нощ, беше накарал сборището й да изнася проповеди, да беснее, да вика и в общи линии да загуби самообладание. За Уиканите кървавата магия е черна магия. Да отнемеш живот заради магическа цел, всякакъв живот, дори и този на пиле, е много черна магия.

„Как можело Мариан да се обвърже с някой, който е толкова... зъл?" - настояваха да разберат.

За да облекчат кармичния товар на Мариан, и моя, както ме увери заветът, трябвало да се опитам да съживявам мъртви, без да убивам нещо. В спешни ситуации бях действала без да жертвам животно, така че знаех, че е възможно. Но, голяма изненада, макар да беше вярно, че можех да си свърша работата без да убивам, не можех да я свърша без да има свежа кръв.

Магията с кръв за Уиканите е пак черна магия, така че какво да се направи?

Компромисът гласеше, че ще използвам само моята кръв. Не бях сигурна, че ще се получи.

Но се получи,поне при починалите наскоро.

Бях започнала първо с порязването на лявата ми ръка от лакътя до китката, но това бърза изгуби привлекателността си след като ми се налагаше да го правя поне три пъти на нощ.

След това бях започнала да си бода пръстите. За тези, които бяха мъртви не повече от половин година, малкото кръв изглежда бе достатъчно. Но пръстите ми бяха свършили, а ръката ми вече имаше достатъчно белези. Освен това бях открила, че когато стрелям с лявата си ръка, съм по-бавна защото раните боляха. Не бих тръгнала да режа дясната си ръка, защото не можех да си позволя да бъда по-бавна с нея. В общи линии бях решила, че колкото и да съжалявам, че се налага да убия няколко пилета или кози, за да възкреся мъртвите, животът на животните не струва колкото моя. Ето, изрекох го, напълно егоистично решение.

Наистина се надявах, че малките порязвания ще завехнат незабавно. Благодарение на свързаността ми с Жан-Клод - Господарят на града, се лекувах бързо, много бързо. Малките порязвания не заздравяваха бързо. Мариан предположи, че това се дължи на факта, че използвам зареден с магия нож, с който се порязвах. Но аз си харесвах мачетето. Честно казано, не бях напълно сигурна, че мога да възкресявам мъртви със съвсем малко кръв и ножът да не е с магия. Това беше проблем.

Щеше да ми се наложи да се обадя на Мариан и да й съобщя, че съм се провалила на теста по доброта на Уиканите. Защо е нужно с тях да е различно? Повечето консервативни християнски групи също ме мразеха.

Хвърлих поглед зад мен на публиката ми. Двамата нови униформени полицаи се бяха присъединили към лейтенант Никълс и първия полицай. Полицаите стояха по средата между двете групи, което позволяваше да се приближат достатъчно до гроба, за да чуят какво ще каже зомбито. Беше доста по-близо от петнайсет метра, но и двете групи трябваше да чуят Гордън Бенингтън, или поне така беше разпоредил съдията.

Всъщност, въпросният съдия се бе присъединил към нас, заедно със съдебния репортер и малката й машина. Освен това, той беше довел и двама едри съдебни пристави, което ме накара да мисля, че беше дори още по-умен, отколкото изглеждаше, а аз бях доста впечатлена даже още преди това. Не всеки съдия ще приеме показанията на зомби.

Тази нощ гробището Линдъл беше съдебна зала. Бях доволна, че от Корт* ТВ не бяха дочули за това. Това бяха точно такива странни неща, които обичаха да снимат. Нали разбирате... случай на арест на транссексуален; учителка изнасилва 13-годишен ученик; процес за убийство на професионален футболист. Процесът на О. Дж. Симпсън оказа лошо влияние въху американската телевизия.

(*Корт - на англ. Court - означава и „съд"; в случая - съдебна телевизия)

Съдията изрече с гръмкия си, съдебен глас, който отекна странно в равната празнота на гробището:

- Започвайте, г-це Блейк, всички сме се събрали.

При нормални обстоятелства, щях да обезглавя пиле и да използвам тялото му да ми помогне да напръскам кръвта в кръг, кръг от сила, с който да задържа зомбито след като го съживя, така че да не се мотае навсякъде. Освен това кръгът ми помагаше да концентрирам силата и да създам енергия. Но в този момент нямах пилета. Имаше вероятност, ако се опитам да извлека достатъчно кръв от моето тяло и да оградя дори малък кръг от сила, да се окаже, че за тази нощ ще съм приключила -прекалено замаяна и не на себе си, за да правя нещо друго. Така че какво се очакваше да направи един добросъвестен съживител?