Лоръл Хамилтън - Небесносини грехове

- Заради стреса е - казах. - Повечето хора въобще не ме намират за забавна.

Той ме погледна леко косо с изненадващото си светли очи. Обзалагах се, че на дневна светлина са сини.

- Чух това за вас, че сте като трън в петата и че дразните доста хора.

Свих рамене.

- Едно момиче, прави това, което може.

Той се усмихна.

- Но същите хора, които заявиха ,че можете да бъдете като трън в петата, нямаха проблем да работят заедно с вас. Всъщност, г-це Блейк - той хвърли цигарата си на земята - повечето казаха, че биха предпочели вас за подкрепление пред доста полицаи, които могат да посочат.

Не знаех какво да отвърна на това. При полицаите няма по-висока похвала от това да ти позволят да им бъдеш подкрепление в ситуация на живот и смърт.

- Ще ме накарате да се изчервя, лейтенант Никълс . - Не го погледнах когато казах това.

Изглежда, че той се взираше надолу към все още димящата цигара върху белия чакъл.

- Зербровски от РОСР* твърди, че не се изчервявате често.

(*РОСР - Регионалния отряд за свръхестествени разследвания)

- Зербровски е доволно и развратно копеле - заявих.

Той се засмя сподавено, дълбок, боботещ смях и стъпка неколкократно цигарата си, така че дори малката искра се изгуби в мрака.

- Несъмнено е такъв, несъмнено е такъв. Виждала ли сте жена му?

- Срещала съм Кати.

- Някога чудила ли сте се как Зербровси е успял да я докопа?

- Всеки път когато я видя - отговорих.

Той въздъхна.

- Ще се обадя за още една патрулка и ще се опитам да получа двама униформени. Нека да приключваме с това и да се махаме от тези хора.

- Да приключваме - съгласих се.

Той отиде да се обади. Аз отидох да взема оборудването си за възкресяване на зомбита. Тъй като един от основните ми инструменти беше мачете по-голямо от половината ми ръка, го бях оставила в колата. Има навика да плаши хората. Тази вечер много усилено щях да се опитам да не плаша телохранителите или полицаите. Бях почти сигурна, че няма мое действие, с което да уплаша г-жа Бенингтън. Също така бях и почти сигурна, че не мога да направя нищо, за да е доволна от мен.

Оборудването ми за възкресяване на зомбита се намираше в сив, спортен сак на Найк. Някои съживители се занимават със сложни случаи. Дори съм виждала един, който имаше малък куфар, който се трансформираше в маса като на вълшебник или на уличен продавач. Що се отнася до мен, аз се грижех всичко да е опаковано здраво, така че нищо да не се счупи или издраска, но като се изключи това, не виждах смисъл да бъда по-луксозна, отколкото ми се налагаше. Ако хората искаха шоу, можеха до отидат до Циркът на прокълнатите и да гледат как зомбита изпълзяват от гробове, а актьори да се преструват, че са ужасени от тях. Аз не бях за забавление, бях съживител и това беше работа.

Всяка година отказвам партита по случай Хелоуин, при които хората искат да възкресявам зомбита точно в полунощ или някаква подобна глупост. Колкото поплашеща ставаше репутацията ми, толкова повече хора искаха да бъда страшна вместо тях. Бях заявила на Бърт, че винаги мога да отида и да заплаша да застрелям всички купонджии, това би било плашещо. На Бърт не му беше смешно. Но престана да ме кара да ходя на партита.

Бях обучена да използвам мазило за лицето, ръцете и сърцето. Миризмата на розмарин, от която човек имаше чувството, че се е заврял и диша в коледно дърво, продължаваше да е изключително носталгична за мен, но вече не използвах мазилото. В спешни ситуации бях възкресявала мъртви без него, при това повече от веднъж, така че това ме накара да се замисля. Някои вярваха, че това помага на духовете да те обладаят, така че висшите сили да могат да те използват да възкресят мъртвите. Повечето хора, поне в САЩ, вярваха, че уханието и допира до смесицата от билки повишава свръхестествените им способности или им помага да се отворят, така че по принцип да могат да работят. Аз никога не съм имала проблем с възкресяването на мъртъвци. Моите свръхестестени способности бяха винаги готови да съживяват. Така че продължавах да нося мазилото за всеки случай, но вече не го използвах много.

Трите неща, от които продължавах да се нуждая за съживяването, бяха стомана, прясна кръв и сол. Макар че всъщност целта на солта бе да върне зомбито обратно в гроба след като приключим с него. Бях отрязала личните си принадлежности до абсолютния минимум, а напоследък ги бях отрязала дори още повече. И имам предвид буквално „отрязала".

Лявата ми ръка беше покрита с малки превръзки. Използвах чисти, така че да не изглеждам като версия на ръката на мумия, но с тен. Между китката и лакътя ми имаше по-големи превръзки. Всички рани си ги бях причинила сама и това започваше да ме вбесява.