Лоръл Хамилтън - Небесносини грехове

Гласът му прозвуча като задъхан шепот.

- Значи е той. - Облегна челото си на масата.

- Имаш ли нужда от вода или от нещо по-силно? - попитах. Макар че чистото кафе беше най-силното, което можех да му дам. Съществуваха правила относно даването на алкохол на заподозрени. Той бавно вдигна глава, но изглеждаше ужасно.

- Казах им, че е луд. Предупредих ги да не го включват.

- На кого си казал? - попитах.

Той се изправи леко.

- Съгласих се да дойда тук, въпреки преценката си. Знаех, че екипът е сформиран прекалено бързо. Когато прибързваш при такава задача, нещата завършват зле.

- Каква задача? - се поинтересувах.

- Да ви вербуваме за мисия.

- Каква мисия? - поисках да знам.

Той поклати глава.

- Вече няма значение. Някои от хората ни са ви записали на видео, докато вдигате мъртвец в местно гробище. Той не е изглеждал достатъчно добре за целта на работодателите ми. Изглеждал е като зомби, а това не е достатъчно добре.

- Достатъчно добре за какво? - попитах.

- Да се излъжат хората в една държава, че лидерът им е още жив.

- Коя държава? - се поинтересувах.

Той поклати глава и по устните му премина призрачно подобие на усмивка.

- Няма да се задържа дълго тук, г-це Блейк. Тези, които са ме наели, ще се погрижат за това. Или ще се потрудят да ме освободят скоро, без обвинения, или ще ме убият.

- Изглеждаш спокоен относно това - отбелязах.

- Вярвам, че ще си тръгна свободен.

- Но не си убеден - констатирах.

- В живота малко неща са сигурни.

- Знам едно нещо, което не е сигурно - казах.

Той само ме погледна. Мисля, че беше казал повече, отколкото бе възнамерявал. Така че щеше да се опита да не казва нищо.

- Довечера Ван Андерс ще убие още някого.

Очите му бяха мрачни, когато отговори:

- Преди години работех с него, преди да разбера какво представлява. Не трябваше да му вярвам, че контролира яростта си. Трябваше да се досетя.

- Работодателите ти просто ще оставят Ван Андерс да убива още жени?

Той ме погледна. Отново не можех съвсем да разгадая изражението му. Решителност, вина, още нещо.

- Знам къде се намира Ван Андерс. Ще ви дам адреса. Знам, че работодателите ми биха желали да умре. Превърнал се е в тежест. Получихме адреса от него. След това не се юрнах навън, защото, за разлика от филмите, знаех, че няма да ми бъде позволено да присъствам на залавянето. Отрядът за бързо реагиране -еквивалентът на спецчастите в Сейнт Луис, щяха да ръководят шоуто. Когато има хора, които могат да влязат, покрити с брони и въоръжени с напълно автоматични оръжия, останалите от нас са на заден план.

Отворих последната папка и му показах мъжа, когото бяха разпънали на стената.

- Ван Андерс защо ви е бил нужен? Това убийство не е неговият тип.

- Не знам за какво говорите.

Щеше да отрича, хубаво. Дори и да можехме да го свържем с това, се съмнявам, че щяхме да можем да го задържим толкова дълго, колкото бе необходимо, за да се яви на съд.

- Знаем, че ти и екипът ти сте го извършили. Дори знаем и причината. - Ако Брадли казваше истината, бях наясно с причината.

- Нищо не знаете. - Звучеше много убеден.

- Било ви е наредено да го убиете, защото е избягал. Избягал от хора като теб и като Ван Андерс.

Тогава той ме погледна и изглеждаше притеснен. Чудеше се колко знам. Не много. Но може би бе достатъчно.

- Чия беше идеята да го разпънете?

- На Ван Андерс. - Изглеждаше сякаш е глътнал нещо вкиснало.

След което се усмихна леко. - Няма да има значение, г-це Блейк. Няма да видя съдебната зала.

- Може би не, но винаги предпочитам да знам кого да обвинявам.

Той кимна и каза:

- Ван Андерс се ядоса много, когато първо го престреляхме. Попита какво хубаво има в разпъването, когато човекът не се бори. -Погледна ме с изплашени очи. - Тогава трябваше да разбера какво възнамерява да направи.

- Чия идея бяха руните? - попитах.

Той поклати глава.

- Получихте последното изплашено признание, което някога ще чуете от мен.

- Все още има едно нещо, което не разбирам. - Всъщност, имаше много неща, които не разбирах, но никога не е добре да изглеждаш несигурен пред кофтите типове.

- Няма сам да се замесвам в престъпление, г-це Блейк.

- Щом си знаел на какво е способен Ван Андерс, тогава защо си го довел? Защо въобще си го направил част от екипа?

- Той е върколак, както сте разбрали от това, което причинява на жертвите си. Има такива, които вярват, че вие също сте превръщач. Искахме някой, който може да се справя с вас, без да рискува инфекция, ако се борите с нас.