Рик Риърдън - Синът на Нептун

— Центуриони и войници — каза Рейна, — имате един час за вечеря. След това ще се видим на Полята на Марс. Първа и втора кохорта се отбраняват. Трета, четвърта и пета кохорта нападат! Късмет!

Този път легионерите бяха много по-шумни заради вечерята и игрите. Кохортите напуснаха строя и се затичаха към столовата. Хейзъл махна на Пърси, който си проправи път през тълпата заедно с Нико. За огромна изненада на Хейзъл Нико се усмихваше одобрително.

— Браво, сестричке — каза той, — да се застъпиш за него бе много смело.

Досега никога не я бе наричал „сестричке“. Замисли се дали не е наричал така Бианка.

Един от стражите даде на Пърси табелката с името му. Пърси я окачи на кожения си гердан със странни мъниста.

— Благодаря, Хейзъл — каза той. — Какво точно означава застъпването ти за мен?

— Гарант съм за доброто ти поведение — обясни Хейзъл. — Длъжна съм да ти обясня правилата, да отговарям на въпросите ти и да направя всичко, което е по силите ми, за да не посрамиш легиона.

— А ако оплескам нещо?

— Тогава ще ме убият заедно с теб — отговори Хейзъл. — Гладен ли си? Хайде да хапнем!

Ако не друго, храната в лагера беше добра. Аури , невидими духове на въздуха, сервираха вечерята и, изглежда, знаеха какво точно искат лагерниците за ядене. Те носеха чиниите и чашите толкова бързо, че бъркотията в столовата приличаше на вкусно торнадо. Ако станеш прекалено бързо, имаше опасност да бъдеш залят с боб или ударен с печено бутче.

Хейзъл получи скариди с бамя — любимото й ястие, което винаги я успокояваше и я караше да си спомни дните си като малко момиченце в Ню Орлиънс преди появата на проклятието, преди майка й да се огорчи от живота. И от нея.

Пърси получи чийзбургер и странна на вид газирана напитка в яркосин цвят. Хейзъл много се учуди, като я видя, но Пърси я опита и се ухили.

— Синьото ме прави щастлив — каза той. — Не знам защо… но е така.

За момент една от аурите стана видима — подобно на елф момиче с бяла копринена дреха. Тя се засмя, пълнейки отново чашата на Пърси, след което изчезна.

Столовата бе по-шумна от обичайното тази вечер. Смехове я огласяха постоянно, а бойните знамена, които висяха от кедровия таван, се вееха от преминаването на аурите. Лагерниците се хранеха като древни римляни, седнали на кушетки около ниски маси, и постоянно сменяха местата си, клюкарствайки за глупости като това кой кого сваля.

Както обикновено, петата кохорта заемаше най-закътаното място. Масите им бяха на края на столовата, почти до кухнята. А край тази на Хейзъл винаги имаше най-малко хора. Този път бе седнала на нея с Франк, Пърси и Нико, а също и с центуриона Дакота. Според Хейзъл той бе с тях само защото се чувстваше длъжен да приветства като добре дошъл новобранеца.

Дакота се бе излегнал на кушетката и въпреки това изглеждаше мрачно, докато добавяше захар към напитката си и я разбъркваше. Той бе едър тип с къдрава кестенява коса и очи, чието ниво леко се разминаваше. Хейзъл имаше чувството, че светът се накланя, всеки път, когато го погледнеше.

Това, че пиеше толкова много и толкова рано вечерта, не бе добър знак.

— И така — оригна се той и остави бокала си настрана, — добре дошъл в пърсито, Лагер — сетне се намръщи. — Исках да кажа, добре дошъл в лагера, Пърси. Както и да е.

— Ъъ… благодаря — отговори Пърси, чието внимание обаче бе привлечено от другиго. — Чудя се дали не бихме могли да поговорим… за това къде може да съм те срещал — обърна се той към Нико.

— Разбира се — отвърна той някак прекалено бързо, — но бедата е там, че аз прекарвам повечето си време в отвъдния свят. Ако не сме се виждали там…

Дакота отново се оригна.

— Наричат го пратеника на Плутон — каза той. — Рейна никога не знае какво да прави, когато той се появи. Трябваше да видиш лицето й, когато цъфна с Хейзъл и помоли да я приемат в лагера. Не че искам да обидя някой де.

— Няма проблеми — каза Нико, който изглеждаше облекчен от смяната на темата. — Ти ни помогна много, когато се застъпи за Хейзъл.

Дакота се изчерви.

— Оф, да… ами тя изглежда готин човек. Оказа се, че съм я преценил правилно, нали? Все пак миналия месец ме спаси от, хм, сещаш се.

— О, човече! — Франк надигна глава от своята порция риба с картофки. — Пърси, трябваше да я видиш! Тогава Хейзъл получи своята ивица! Еднорозите решиха да стъпчат…

— Хайде стига, нищо не съм направила — прекъсна го Хейзъл.

— Нищо ли? — възрази Франк. — Дакота щеше да стане на питка! Но ти застана пред тях, изгони ги и му спаси кожата! Не бях виждал такова чудо!