Любомир Николов: Наследникът

— Твърде мекосърдечна сте, ваше величество — отвърна Берилиус все със същия благ глас. За част от секундата в бледосините му, почти прозрачни очи припламна мечтателен блясък, но само много внимателен наблюдател би забелязал това. — Аз просто бих му отрязал главата. Но така не се прави политика, ако ми простите назидателния тон. Желязна ръка в кадифена ръкавица — това е простото правило на успешното управление.

Филомена се намръщи недоверчиво.

— И все пак… цял един златен реал?

— Нямайте грижа, ваше величество — успокои я канцлерът. — Наистина ли вярвате, че онзи дърт скъперник ще му даде парите? Да ме прощавате за грубия израз, но из двореца се говори, че е толкова стиснат, та дори и пирон не можеш да му пъхнеш в задника. Всъщност така и трябва да бъде. Все пак той опазва вашето богатство.

Кралицата се усмихна сдържано. Както знаеше Берилиус, когато бе в настроение, тя харесваше грубоватия хумор. За да прикрие усмивката си, тя завъртя глава, забеляза купата с ядки на масичката в ъгъла, взе един апенински орех и замислено го захапа.

— Играта ви е прозрачна, бароне. Играете на добрия канцлер и злата кралица.

— А нима желаете да е обратното? — възрази Берилиус. — Злият канцлер и добрата кралица? Тогава много скоро и простолюдието, и благородниците ще настоят да ме отстраните. А вие като добра кралица няма да можете да откажете.

Доброто настроение на Филомена се изпари.

— Казват, че сте добър във фехтовката — отсече тя. — Във всеки случай с думите си служите безпогрешно. Но сега не ми е до словесни дуели. Какво пише в съобщението?

Канцлерът мълчаливо й подаде пергамента. Тя прочете текста на два пъти, навъси се и върна листа върху писалището.

— И какво означава това?

Берилиус въздъхна като човек, принуден да обяснява общоизвестни истини.

— Означава, че Риго се е провалил. Отстранил е Кастий заедно с част от свитата му, но Мириам и бебето са изчезнали. Между нас казано, младият Де Феро ме изненадва. Мислех го за глупав и мекушав, но той е имал достатъчно ум и кураж, за да приложи хитрината на снежната яребица. Нали знаете, когато хищник наближи гнездото, където са нейните малки, тя се преструва, че крилото й е счупено и подмамва врага надалече от тях.

— Не съм дошла да слушам глупавите ви лекции по натурфилософия! — избухна Филомена. Винаги я дразнеха намеците, че като теранка не познава добре природата и обичаите на Селена. — Не беше важен Де Феро, нито онази теранска уличница, а детето! То е заплахата!

— Да — благодушно се съгласи канцлерът. — То е заплахата, описана в предсказанието, което никога не бива да забравяме. Предреченият потомък на Железния крал. Помните ли:

Без да усети, кралицата сви пръсти, сякаш бе готова да разкъса събеседника си с голи ръце. Дори привикналият с нейните настроения Берилиус усети как по гръбнака му плъзнаха студени тръпки.

— Само не ми казвайте, че мислите за истина това древно бълнуване! — изсъска през зъби тя. — Някой луд или идиот го е изрекъл в незапомнени времена, а глупците го повтарят като свещено откровение.

— Въпросът не е какво мисля аз, ваше величество — поправи я канцлерът, — а в какво вярва простолюдието. Родът Де Феро винаги е бил заплаха за управляващата династия, но от осемдесет години насам тази заплаха е нараснала неимоверно. Богатството им расте непрестанно, старият херцог превърна морските превози в истинска търговска империя, а доколкото чувам, дъщеря му Грималда е на път да го засенчи. В ръцете си държат най-мощния политически лост — доставките на зърно от Тера. Вземат ли на въоръжение и пророчеството, те ще могат да посегнат към трона, който за наша обща радост са загубили преди пет века.

— Имено! За наша обща радост — натърти Филомена. Беше се овладяла, но в гласа й се лееше отрова, способна да умъртви цялото столично население. — Не забравяйте, бароне, с вас сме в една лодка. Потънем ли, ще е заедно. А какво правите вие? Изчаквате, протакате, въртите дребни интрижки, вместо веднъж завинаги да смажете със стоманен юмрук целия род Де Феро. Едва тогава ще можем да си отдъхнем.