Дейвид Фарланд - Родена магьосница

После халите се оказаха едва на двеста крачки, почти до тлеещата линия в гората.

Не се разколебаха, не забавиха ход. Нещо повече, като че ли тръгнаха още по-бързо, щом наближиха пламъците, сякаш ги бяха очаквали.

Когато стигнаха до линията на пожара, снишиха главите си в пръстта, заораха като гигантски плугове и почнаха да гасят тлеещата шума. Пращящите, обвити в пламъци дървета западаха под напора им.

Ордата продължи невъзмутимо напред, тъпчейки през огъня. Хали засъскаха предупредително на съседките си.

— Отстъпвай! — извика Габорн.

Откъм стената от черни туловища полетя градушка от камъни. Цели канари, тежки колкото човек, западаха по първата редица.

„Встрани!“ — чу той в ума си вика на Земята и рязко пришпори коня си вляво. Точно пред него една огромна канара се стовари в ниския каменен зид на кошарата и го срина. Искри и каменни отломки изригнаха вдясно от него и удариха в редиците отзад. Пръснаха се коне и ездачи сред фонтани от кръв и разкъсана плът; болката го порази до костите, щом десетина души бяха изтръгнати от него.

Габорн погледна през рамо. Барон Уагит яздеше плътно зад него. Младежът бе изпълнил съвсем точно указанията му и само това спаси живота му. Пепелявият цвят на лицето му показваше, че Уагит съзнава колко близо е бил до смъртта.

Вляво от тях втора канара профуча през бойните редици.

Мъжете обърнаха конете и се понесоха в бесен бяг.

В крепостта на халите цареше мрак. По външните стени биеха огнени кълбета и за кратко осветяваха амбразурите. Бърлогата потръпваше от ударите им. Но дълбоко в недрата на леговището външна светлина не можеше да проникне.

С острия си слух Радж Атън чуваше бойните викове отвън в равнината.

Втурна се през един тунел, като оставяше зад себе си дълга редица мъртви чародейки и мечоноски.

Мракът беше стихията на халите. Нямаха нужда от светлина, за да се бият. Дори воднистото сияние на руните им най-вероятно беше случайност. Нямаше как да знаят, че дамгите по телата им светят.

Но огромното помещение пред Радж Атън като че ли беше изпълнено с огън. Той се втурна през входа, спря се и погледна през парапета долу към пода от двайсет и пет стъпки височина.

Пред него се беше проснал Печатът на опустошението. Потръпваше и пулсираше, изпълнен със светлина. Беше с диаметър близо двеста разкрача. В огромното помещение имаше десетина пурпурни магесници. В самия център на Печата, като чудовищен паяк в мрежата си, се бе присвила велика магесница.

Да, тя наистина бе доста по голяма от онази край Карис. Радж Атън не смееше да остави на халите време да реагират. Лявата му ръка беше все така вкочанена, а и не можеше дълго да сдържа дъха си. Скоро щеше да се принуди да вдиша от мръсния въздух и да се увери колко гаден е вкусът му.

Пробяга няколко крачки, прехвърли парапета, превъртя се във въздуха и скочи върху главата на великата магесница. При сблъсъка десният му крак изпука малко под коляното.

Той понесе болката и заби бойния чук в сладкия триъгълник на магесницата. Опасяваше се, че за толкова грамаден звяр оръжието ще се окаже твърде малко. Бързо го издърпа и заби дръжката му в отворената дупка като пика.

Чудовището под краката му като че ли остана безразлично към раната. Магесницата разтърси глава и го отхвърли. Въпреки всичкия му метаболизъм и жизненост кракът му все още не се беше изцерил, когато се удари болезнено в пода.

Самият Печат на опустошението като че ли бе направен от разтопено стъкло, но на допир се оказа твърд като камък. Клеят на лепкавите се беше втвърдил на буци и по странните форми пробягваха призрачни тъмночервени пламъци, които тук-там лумваха в тъмносиньо. Отгоре се стелеха пелени от магическа пушилка.

Руната на опустошението беше могъща.

Радж Атън замахна с чука и откърши една буца. От счупената руна лумна ослепително бяла светлина.

Великата магесница се обърна рязко, за да го нападне. От присвитото й тяло изхвърча ято грий и кристалният й прът грейна с болезнено жълта светлина.

От огромния прът се изстреля лъч, по-черен от най-черната нощ, и Радж Атън скочи встрани. Лъчът от мрак се заби в руната, където бе стоял допреди миг, и откърши грамадно парче.