Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Не казвам, че не разбирам. Просто те подтиквам да помислиш …

— Помислих. — Джем се облегна в стола си. — Имам мунданско разрешително за брак, законно издадено и подписано. Можем да влезем във всяка църква и да се оженим още днес. Наистина бих предпочел и вие да присъствате, но дори да не можете, пак ще го направим.

— Да се ожениш за момиче, само за да го оставиш вдовица… — подхвърли Гейбриъл Лайтууд. — Мнозина биха казали, че не й правиш кой знае каква услуга.

Джем се вкамени, ръката му, стиснала тази на годеницата му, се вкочани. Уил пристъпи напред, ала Теса вече се беше изправила, вперила изпепеляващ поглед в Гейбриъл.

— Не смей да говориш така, сякаш всичко зависи единствено от Джем, а аз изобщо нямам думата — заяви тя, без нито за миг да откъсва очи от лицето му. — Никой не ме е принудил на този годеж, нито пък храня някакви илюзии за здравето на Джем. Искам да бъда с него през всички дни или минути, с които разполагаме, и ще се смятам за благословена, че съм ги имала.

Очите на Гейбриъл бяха студени като морето, миещо бреговете на Нюфаундленд.

— Просто съм загрижен за вашето добруване, госпожице Грей.

— По-добре се тревожи за своето — сопна се Теса.

Зелените очи насреща й се присвиха.

— В смисъл?

— Вярвам, че това, което дамата се опитва да каже — провлечено се обади Уил, — е, че не тя уби собствения си баща. Или толкова бързо се съвзе от случилото се, че няма защо да се тревожим за чувствата ти, Гейбриъл?

Сесили ахна. По-младият от братята Лайтууд се изправи и в изражението му Теса отново зърна момчето, което беше предизвикало Уил на двубой първия път, когато го бе срещнала — изтъкано от арогантност, напрежение и омраза.

— Ако някога посмееш… — започна той.

— Престанете — каза Шарлот, но спря, когато откъм прозорците се чу как ръждясалата порта на Института се отваря със скърцане, а после по плочките зачаткаха конски копита. — О, в името на Ангела! Джесамин. — Шарлот скочи на крака, захвърляйки салфетката си в чинията. — Да вървим… трябва да слезем да я посрещнем.

Макар в други отношения пристигането на Джесамин да беше доста ненавременно, то свърши отлична работа за отвличане на вниманието им. След лека суматоха и известна доза объркване от страна на Гейбриъл и Сесили, които не бяха наясно коя бе Джесамин и каква роля беше изиграла в живота на Института, те всички поеха хаотично по коридора. Теса, която имаше чувството, че не й достига въздух, сякаш корсетът й беше прекалено стегнат, поизостана малко. Мислите й се върнаха към предишната нощ и как беше държала Джем в прегръдките си, докато часове наред се целуваха и си шепнеха за сватбата, която щяха да направят, и съвместния живот, който им предстоеше… сякаш разполагаха с всичкото време на света. Сякаш женитбата щеше да му дари безсмъртие, макар тя да знаеше, че не е така.

Потънала в мислите си, Теса се спъна, когато стигна до най-горното стъпало. Нечия ръка я задържа и когато вдигна поглед, видя Уил.

Останаха така в продължение на един миг, замръзнали заедно като статуи. Другите вече слизаха по стълбите, а гласовете им заглъхваха. Ръката на Уил бе уловила нежно нейната, ала лицето му беше безизразно, издялано сякаш от гранит.

— Не си съгласен с останалите, нали? — попита Теса по-остро, отколкото бе възнамерявала. — Че не бива да се омъжа за Джем днес. Попита ме дали го обичам достатъчно, за да се омъжа за него и да го направя щастлив, и аз ти казах, че отговорът ми е „да“. Не знам дали съм в състояние да го направя напълно щастлив, но мога да опитам.

— Ако някой би могъл да го стори, това си ти — отвърна той, приковал очи в нейните.

— Останалите смятат, че храня някакви илюзии относно здравето му.

— Надеждата не е илюзия.

Думите му бяха окуражителни, но в гласа му имаше нещо мъртвешко, което я плашеше.

— Уил… — Теса улови китката му. — Няма да ме изоставиш сега… няма да ме оставиш сама да търся лек, нали? Не бих могла да го сторя сама.

Той си пое дълбоко дъх, притворил сините си очи с тъмни сенки под тях.

— Разбира се, че няма. Никога няма да се откажа от него, нито от теб. Ще продължа. Просто…

Той замълча и извърна глава. Светлината, струяща през прозореца високо над тях, огряваше бузата, брадичката и извивката на челюстта му.

— Просто какво?

— Помниш ли какво още ти казах онзи ден в гостната? Искам да бъдеш щастлива. Искам и Джем да бъде щастлив. И все пак, докато отиваш към олтара, където той те очаква, за да бъдете свързани завинаги, ти ще стъпваш по невидима пътека от отломките на разбитото ми сърце, Теса. Бих дал живота си за всекиго от вас двамата. Бих дал живота си за вашето щастие. Когато ми каза, че не ме обичаш, си мислех, че чувствата ми ще закърнеят и ще изчезнат, но не стана така. Те се усилваха с всеки изминал ден. Сега, в този миг, те обичам по-отчаяно, отколкото когато и да било преди, а след един час ще те обичам повече, отколкото сега. Знам, че не е честно спрямо теб да ти казвам всичко това, когато не можеш да направиш нищо. — Той си пое накъсано дъх. — Колко ли ме презираш!