Касандра Клеър - Принцеса с часовников механизъм

— Чърч — обясни й той и когато сведе поглед, Теса видя котаракът да прекосява музикалната стая с крайно самодоволен вид, след като си беше отворил вратата.

— Никога не съм виждала котка да изглежда толкова доволна от себе си — подхвърли тя, докато Чърч — без да й обръща никакво внимание, както обикновено — отиде с мека стъпка при Джем и го побутна с муцунка.

— Когато казах, че може би ще се нуждаем от компаньонка, нямах това предвид — каза младежът, но въпреки това погали котарака по главата и се усмихна на Теса с крайчеца на устните си. — Наистина ли мислеше това, което каза? Че би се омъжила за мен още утре?

Тя вирна брадичка и го погледна право в очите. Не можеше да понесе мисълта да чака и да пропилее още миг дори от живота му. Внезапно и необуздано поиска да бъде обвързана с него — в болест и здраве, в радост и мъка… да бъде свързана с него чрез обет и да може да му даде думата си и любовта си изцяло и докрай.

— Да, наистина го мислех — заяви девойката.

Когато Джем направи съобщението, трапезарията не беше съвсем пълна, тъй като не всички бяха слезли за закуска.

— С Теса ще се венчаем — заяви той най-спокойно, докато разстилаше салфетката върху скута си.

— Очаква ли се да бъдем изненадани? — попита Гейбриъл, който беше в бойно облекло, тъй като възнамеряваше да потренира след закуска. Беше взел всичкия бекон от масата за сервиране и Хенри го гледаше опечалено. — Нали вече сте сгодени?

— Сватбата беше насрочена за декември — отвърна Джем, посягайки под масата, за да стисне окуражително ръката на Теса. — Но размислихме. Възнамеряваме да се оженим утре.

През стаята сякаш премина електричество. Хенри се задави с чая си, и Шарлот, която сякаш беше изгубила ума и дума, трябваше да го потупа по гърба. Гидеон постави чаената си чаша в чинийката с дрънчене и дори Гейбриъл застина, когато тъкмо поднасяше вилицата към устата си. Софи, която току-що беше влязла откъм кухнята, носейки прясно препечени филийки, ахна.

— Не можете да го направите! Роклята на госпожица Грей беше съсипана, а новата дори още не е започната!

— Теса може да носи каквото и да е — отвърна Джем. — Не е нужно да е облечена в типичното за ловците на сенки златно, защото не е ловец на сенки. Тя има няколко красиви рокли — просто ще избере любимата си. — Тук той наведе срамежливо глава към годеницата си. — Искам да кажа, ако нямаш нищо против.

Девойката не отговори, тъй като в този миг в трапезарията влязоха Уил и сестра му.

— Вратът ми е ужасно схванат — тъкмо казваше Сесили с усмивка. — Не мога да повярвам, че изобщо успях да заспя в такава поза…

Усетила, също като брат си, настроението в стаята, така и не довърши и се огледа наоколо.

Уил определено изглеждаше по-отпочинал от предишния ден и като че ли му беше приятно Сесили да е край него, макар че доброто му настроение очевидно се изпаряваше, докато очите му обхождаха лицата на останалите в стаята.

— Какво става? — попита той. — Да не се е случило нещо?

— С Теса решихме да избързаме със сватбената церемония — отвърна Джем. — Ще се състои през следващите няколко дни.

Уил не каза нищо. Лицето му не промени изражението си, само пребледня като платно. Отказваше да погледне към Теса.

— Джем, Клейвът. — Шарлот най-сетне престана да потупва Хенри по гърба и се изправи с разтревожено лице. — Те все още не са одобрили брака ви. Не може да вървите против тях.

— Но не можем и да ги чакаме — отвърна той. — Може да минат месеци, дори година… знаете, че предпочитат да протакат, вместо да дадат отговор, който се боят, че няма да се хареса.

— А и не е като нашият брак да е сред приоритетите им в момента — допълни Теса. — Документите на Бенедикт Лайтууд, издирването на Мортмейн — тези неща несъмнено са по-важни. А това е личен въпрос.

— За Клейва не съществуват лични въпроси — каза Уил. Гласът му бе особен и глух, сякаш долиташе от голямо разстояние; вената на шията му пулсираше. Теса си помисли за крехкото разбирателство, започнало да се възцарява между тях през последните няколко дни и се зачуди дали това щеше да го разруши, да го пръсне на парчета като деликатен порцелан, разбит в скала. — Майка ми и баща ми…

— Има закони за браковете с мундани. Но не и за брак между нефилим и някой като Теса. Пък и ако се налага, и аз, също като баща ти, бих се отказал от това да бъда ловец на сенки.

— Джеймс…

— Мислех, че поне ти ще разбереш. — В погледа, който Джем спря върху Уил, се четеше объркване и болка.