Рик Риърдън - Знакът на Атина

В същото време Джейсън се хвърли към Отис, който с тежка въздишка свали копието си, сякаш предпочиташе да танцува на „Лебедово езеро“ пред това да убие поредния герой.

Пърси видя всичко това за части от секундата, но нямаше как да помогне. Хидрата понечи да отхапе ръцете му. Той се залюля и се пусна, като се приземи в горичка от шарени шперплатови дървета, изникнали от нищото. Те се пренаредиха, когато Пърси се опита да мине между тях, и затова трябваше да ги изсече с Въртоп.

— Прекрасно! — извика Ефиалт. Той стоеше до контролното табло на около осемнайсет метра от Пърси. — Ще приема това като генерална репетиция. Да пусна ли хидрата на Стълбището на Испанския площад?

Гигантът дръпна един лост, а Пърси се огледа около себе си. Клетката, от която бе висял допреди малко, сега се надигаше към един отвор на тавана. Ако нападнеше Ефиалт, хидрата щеше да опустоши града. Той прокле и метна Въртоп като бумеранг. Мечът не бе предвиден за това, но острието от небесен бронз сряза веригите, на които висеше хидрата.

Клетката се килна настрани. Вратата се отвори и чудовището падна… Точно пред Пърси.

— Развали ми номера, Джаксън! — извика Ефиалт. — Но щом нямаш търпение, бий се с хидрата тук. Смъртта ти обаче няма да се получи толкова хубаво без публика.

Пърси пристъпи напред, за да се изправи срещу чудовището, и внезапно осъзна, че току-що е метнал оръжието си настрана. Лошо планиране от негова страна.

Той се завъртя, когато и осемте глави на хидрата изплюха киселина и превърнаха пода, на който бе стоял допреди малко, в пушещ кратер от разтопен камък. Пърси наистина мразеше хидрите. В това, че бе изгубил меча си, обаче имаше и нещо добро. Инстинктът му щеше да е да отсече главите на чудовището, но така те просто щяха да се удвоят. На мястото на всяка отсечена глава на хидра се появяваха други две.

Последният път, когато се бе изправил срещу такова същество, Пърси бе спасен от боен кораб с бронзови оръдия, които бяха разкъсали чудовището на части. Тази стратегия обаче сега нямаше да му помогне… или?

Хидрата се стрелна напред. Пърси мина под едно колело за гигантски хамстер и огледа стаята, като търсеше кутиите, които бе видял в съня си. Спомни си, че бе мернал ракети.

Пайпър застана пред Нико на подиума, но леопардите тръгнаха към тях. Тя се прицели с рога на изобилието и изстреля печено месо над главите на огромните котки. Явно месото ухаеше добре, тъй като леопардите се стрелнаха към него.

На около двайсет метра от Пайпър Джейсън се бореше с Отис, а мечът му срещаше копието на гиганта. Отис бе изгубил диамантената си тиара и изглеждаше много ядосан заради това. Вероятно досега щеше да е намушкал Джейсън няколко пъти, ако не настояваше да прави пирует с всяка атака, което го забавяше.

В същото време Ефиалт се смееше истерично и натискаше различни бутони по контролното си табло, като ускори скоростта на конвейерите и отваряше различни клетки.

Хидрата нападна покрай въртележка за гигантски хамстер. Пърси се скри зад една колона, взе една опаковка „Чуден хляб“ и я метна към чудовището. Хидрата плю киселина, което се оказа грешен ход. Торбата и найлоновите опаковки се разпаднаха във въздуха, но хлябът попи киселината като дунапрен и се разплеска по хидрата, покривайки я с лепкава отровна висококалорична слуз.

Чудовището залитна назад и започна да тръска глави, за да извади хлебната киселина от очите си, а Пърси трескаво се огледа за някакво оръжие. Не видя ракетите, но до стената имаше подпрян статив, в който имаше наредени зловещи на вид оръжия. Пърси забеляза базука, гранатомет, огромна римска свещ и още дузина други адски машини. Те изглеждаха свързани и насочени в една и съща посока. Контролираше ги един-единствен лост. На края на статива с карамфили бе изписано: ЧЕСТИТО УНИЩОЖЕНИЕ, РИМ!

Пърси се стрелна към странното оръжие. Хидрата изсъска и се втурна след него.

— Сетих се! — извика щастливо Ефиалт. — Можем да започнем с взривовете на улица „Лабикана“! Не бива да караме публиката да чака!

Пърси застана зад статива и го обърна към гиганта. Не умееше да работи с машини като Лио, но знаеше как да прицели едно оръжие.

Хидрата пропълзя до него и скри Ефиалт от погледа му. Пърси се надяваше, че това чудо има огневата мощ да свали две жертви и опита да дръпне лоста.

Той не помръдна.

Осемте глави на хидрата се извисиха над него, готови да го превърнат в киселинна слуз. Той отново дръпна лоста. Този път стативът се разклати и оръжията започнаха да съскат.