Рик Риърдън - Знакът на Атина

Прескочиха един канал и минаха под няколко висящи клетки, пълни с вълци. Бяха минали половината път до бронзовата делва, когато таванът над тях се отвори. Спусна се една платформа, а върху нея, застанал като актьор с вдигнати ръка и глава, бе гигантът Ефиалт.

Точно както в съня на Пърси, Голямото Ф бе дребен по стандартите на гигантите с височината си от около три-четири метра. Компенсираше обаче с ярките си дрехи. Беше сменил гладиаторската си броня с хавайска риза, която дори Дионис би намерил за просташка. Върху нея имаше отвратителна рисунка на умиращи герои, ужасяващи мъчения и лъвове, които ядяха роби в Колизея.

Косата на гиганта бе сплетена на плитки, украсени със сребърни и златни монети. На гърба си той носеше триметрово копие, което никак не отиваше на ризата му. Имаше светли дънки и кожени сандали на… е, не на краката си, а на извити змийски глави. Змиите съскаха и се гърчеха — вероятно не бяха много доволни от това, че трябва да поддържат тежестта на цял гигант.

Ефиалт се усмихна на героите, сякаш наистина бе много доволен да ги види.

— Най-сетне! — извика той. — Толкова съм щастлив! Не мислех, че ще успеете да минете през нимфите, но така стана по-добре. Много по-забавно! Дойдохте тъкмо навреме за голямото шоу!

Джейсън и Пайпър приближиха към Пърси. Компанията им го накара да се почувства малко по-добре. Този гигант бе по-малък от много чудовища, които бе надвивал, но нещо в присъствието му го накара да настръхне. Очите на Ефиалт блещукаха с налудничав плам.

— Тук сме — каза Пърси, което прозвуча малко ненужно. — Пусни приятеля ни!

— Разбира се! — отвърна Ефиалт. — Макар да се страхувам, че срокът му на годност е изтекъл! Отис, къде си, братчето ми?

Един камък се плъзна настрана, подът се отвори и от една платформа се издигна вторият гигант.

— Най-после! — радостно извика Голямото Ф. — Не си облечен като мен! Облечен си като… — Внезапно върху изражението на Ефиалт се изписа пълен ужас. — Отис! Какво си облякъл!

Отис изглеждаше като най-големия и сърдит балетист на света. Носеше прилепнало светлосиньо трико, което, за съжаление на Пърси, не оставяше нищо на въображението. Върховете на танцувалните цвички бяха отрязани, за да могат змиите да дишат. Диамантена тиара (Пърси реши да бъде положително настроен и си каза, че това трябва да е корона.) почиваше върху сплетената му с пиратки коса. Изглеждаше мрачен и очевидно му бе неудобно, но успя да се поклони като танцьор. Предвид змийските крака и огромното копие на гърба му, това си бе истински подвиг.

— Богове и титани! — развика се Ефиалт. — Как можа да се облечеш така точно за голямото шоу!

— Не исках да нося гладиаторската броня — нацупи се Отис. — Мисля, че един балет ще е идеалното представление за Армагедона. — Той погледна обнадеждено към героите. — Имам няколко резервни костюма…

— Не! — кресна му Ефиалт.

Пърси установи, че този път е съгласен за нещо с Голямото Ф.

Гигантът с червената коса се обърна към Пърси и се ухили толкова широко, че изглеждаше като ударен с електрошок.

— Моля, извинете поведението на брат ми — каза той. — Има ужасно сценично присъствие. Никакъв вкус.

— Добре — отвърна Пърси, като реши да не споменава хавайската риза на Ефиалт, — говорихме за приятеля ни…

— Оф, да — изсъска гигантът, — искахме да го убием на сцената, но се оказа, че той също няма сценично присъствие. Спи вече дни наред, не репетира, не се упражнява. Никакъв спектакъл не може да се направи с него. Отис, отвори делвата!

Отис се понесе към подиума, като от време на време спираше, за да направи пирует. Той събори делвата, отворът й падна и от вътрешността й изпадна Нико ди Анджело. Сърцето на Пърси прескочи удар, когато видя мъртвешки бледото лице и болезнено кльощавата фигура на момчето. Пърси не знаеше дали приятелят му е жив, или мъртъв. Искаше да се втурне към него и да провери, но Ефиалт стоеше на пътя му.

— А сега трябва да побързаме — отсече Голямото Ф, — да ви кажем какво се очаква да правите. Хипогеумът ни очаква!

Пърси бе готов да посече този гигант надве и да се махне оттук, но Отис бе застанал над Нико. Ако започнеше битка, синът на Хадес оставаше беззащитен. Пърси трябваше да му спечели малко време, докато се посъвземе.

— Няма да бъдем част от нелепото ви представление — намеси се Джейсън и надигна златният си гладиус. — И какво е това нещо хипо… там както го казахте!

— Хипогеумът! — кресна Ефиалт. — Какъв римлянин си ти, щом не знаеш какво е това? Но пък щом не знаеш какво е и къде е, значи сме си свършили добре работата…