Рик Риърдън - Знакът на Атина

— Може би няма да е зле да докарате всичките ни приятели тук — предложи Пърси. — Нали знаете. Щом ще се мре, трябва да е по-пищно, с повече жертви.

— Хмм… — Ефиалт започна да човърка с пръст едно от копчетата на хавайската си риза. — Не! Вече е късно да променяме хореографията. Ти обаче не се безпокой. Циркът ще стане супер! Ама като казвам цирк, не си представяй модерната версия. В нея има клоуни, а аз мразя клоуните!

— Всички мразят клоуните! — каза Отис. — Дори самите те се мразят едни други!

— Точно така — съгласи се брат му. — Ние сме замислили много по-яки номера. Вие тримата ще умрете в агония на място, което всички богове и смъртни ще могат да гледат. А това е само церемонията по откриването! В стари времена игрите продължавали дни, а понякога дори седмици наред. Нашият спектакъл — унищожението на Рим, ще трае цял месец, докато Гея се пробуди.

— Я чакайте малко — каза Джейсън. — Гея ще се пробуди след месец?

— Да, да — отвърна Ефиалт, все едно това не бе важно. — Първи август било хубава дата за унищожение на човечеството. За мен това няма значение. В безкрайната си мъдрост Майката Земя се съгласи, че най-напред трябва да унищожим Рим. Бавно и запомнящо се. Така трябва!

— Значи… — Пърси не можеше да повярва, че говори за края на света с опаковка хляб в ръце. — Вие сте нещо като подгряваща група за Гея.

— Не сме никаква подгряваща група! — потъмня лицето на Ефиалт. — Ще пуснем чудовища и диви животни по улиците! Специалните ни ефекти ще отприщят вулкани и земетресения! Пропасти ще зейнат навсякъде и без видима причина! Ще има дори духове!

— Тая работа с духовете няма да стане — намеси се Отис. — Според социологическото проучване, което поръчахме, това няма да привлече голям интерес.

— Плюя аз на социолозите! — кресна Ефиалт. — Всичко в нашия хипогеум ще привлече интерес!

Ефиалт се втурна към една близка маса, покрита с голям чаршаф. Той дръпна чаршафа и разкри колекция от лостове и копчета, почти толкова сложна, колкото и контролния пулт на Арго II .

— Този бутон? — каза Ефиалт. — Той ще освободи глутница бесни вълци на Форума. Този ще изпрати гладиатори автоматони, които да нападнат туристите на фонтана „Треви“. Онзи ще накара Тибър да излезе от коритото си, за да пресъздадем морска битка на площад „Навона“! Пърси Джаксън, като син на Посейдон, поне ти трябва да оцениш това!

— Ъ-ъ — каза Пърси, — мисля, че ще е по-добре да ни пуснете.

— Той е прав — опита отново Пайпър. — Ако продължите с плана си, ще трябва да се биете с нас. Сценарият ще се обърка. Знаете ли, ние победихме доста гиганти напоследък. Не бихме искали нещата да излязат извън контрол.

Ефиалт кимна замислено.

— Права си.

— Така ли? — премигна Пайпър.

— Не можем да оставим нещата извън контрол — съгласи се гигантът. — Всичко трябва да е изчислено перфектно. Ти обаче не бери грижа. Аз изготвих хореографията на смъртта ви. Ще ви хареса много.

Нико започна да пълзи настрана, стенейки при всяко движение. На Пърси му се искаше другото момче да се движи малко по-бързо и да пъшка малко по-малко. Изкуши се да му подхвърли хляба.

Джейсън раздвижи ръката с меча си.

— Ами ако откажем да съдействаме?

— Е, вие не можете да ни убиете — засмя се Ефиалт, все едно идеята е безумна. — С вас няма богове, а това е единствената ви надежда за успех. Така че ще е по-добре да се съгласите да умрете бавно и болезнено. Съжалявам, но шоуто трябва да продължи.

Пърси осъзна, че този гигант е дори по-лош от морския бог Форкис в Атланта. Ефиалт не бе Антидионис. Той бе полудял Дионис без никакви задръжки. Наистина Дионис покровителстваше разюзданите празненства. Ефиалт обаче бе символ на разрухата и безцелното унищожение.

Пърси погледна към приятелите си.

— Ризата на този тип взе да ми омръзва.

— Време е за битка? — попита Пайпър и сграбчи рога на изобилието.

— Мразя нарязан хляб — допълни Джейсън.

И с тези думи тримата нападнаха.

Нещата се объркаха от самото начало. Гигантите изчезнаха в два облака пушек и се появиха на две различни места в другия край на стаята. Пърси се втурна към Ефиалт, но под краката му се отвориха жлебове, а от двете му страни изскочиха метални стени, които го разделиха от приятелите му. Стените започнаха да се затварят към него като преса. Пърси скочи нагоре и хвана долния край на клетката на хидрата. Хвърли бърз поглед към Пайпър, която подскачаше към Нико като на дама над отварящи се огнени бездни. Беззащитен и замаян, синът на Хадес бе нападнат от два леопарда.